?!

"Щастлив съм , когато виждам щастие в другите" - красива лъжа относно смисъла на човешкия живот.Вярно е ,че ,без значение дали сме зле или добре ,при вида на радост срещу нас , една сдържана дори усмивка се появява на лицето ни, ала тя е просто прелюдия към това , което ще избухне в душата ни. Ничие щастие не може да промени факта ,че вътрешно в нас горят парче по парче частите на едно разбито благоденствие.Негативно - ще си кажете.Но така реално.Така истинско.Защото , колкото и силна да е една емоция, ако просто долавяме от аурата и без да я изпитваме ,тя никога не би ни афектирала така , както едно истинско чувство , намерило убежище в собственото ни сърце.Но стига съм писал за собсвтени и чужди емоции .. нека попиша малко за нещо отвъд обикновената емоция.Нека ви запозная с ... моментната загуба на разсъдъка , която живее във всеки един от нас.Стоиш ... Размишляваш ... Чуваш дишането си ... Слушаш музика,може би ... и в този поток на мисли .. нещо прищраква ! Една нотка раздразнение е достатъчна да те накара да избухнеш , превръщайки се в нещо непознато ,както за околните , така и за теб самия.Всеки има такова състояние - просто го показва по различен начин.Някой крещи , друг плаче , а трети се отцепва от всичко заобикалящо го , пренасяйки се в паралелен свят . Връщам се на темата за щастието ... затвори очи и си помисли - кога си изпитвал най-големия прилив на тази емоция ? с кого ? ... как ? - толкова много въпроси , целящи да дадат отговор на един единствен въпрос . Да ти помогнат да осъзнаеш към какво да се стремиш в този живот - кое да приемаш като важно и кое не .Да ти помогнат да проумееш какво те кара да се усмихваш и какво да плачеш .Да ти помогнат да придобиеш представа защо сърцето ти бие .. на моменти така бързо , а в други все едно е загубило воля за живот.Звуча сякаш искам да помогна на всеки един , който е сложил поглед върху тези букви , да открие себе си. Не е така.Опитвам да помогна на себе си.Да се разкрия пред самия мен и по този начин сам да изпадна в момента загуба на разсъдъка ... как ти ще приемеш това ми действие , не зависи от мен . съжалявам ,ако съм те подвел ...

P.S. имаш право да гледаш озадачено ... аз самият не се разбирам на моменти ... всичко е просто поток на мисли ... на моменти строен и целенасочен , на моменти блуждаещ някъде там - в неивестното . и в двата случая - боли като го изливам .. но ми помага . Помага ми да се освободя от товара на ежедневието - а в момента .. няма нищо по-ценно от това за мен.

if today was your last day ... ?

"ако днес беше последният ти ден .. ? " се пее в една песен. какво би направил ? би ли преосмислил всичките си желания .. и мечти.много от нас си казват "има време" що се отнася до бленуваните от тях достижения в живота.ала как да знаеш колко време ти остава след като още утре може да се случи нещо , което да обърка плановете ти?как може да си сигурен,че ще се пребориш за това , всичко да е перфектно и незабравимо.представи си ,че днес имаше последния шанс да промениш всичко ..или да отдадеш любовта си на любимото.какво щеше да направиш първо .. да се обадиш на близки и приятели ? да целунеш половинката си ? да изкачиш Еверест ? да стоиш цяла нощ навън ,броейки звезди ? или просто да изживееш като за последно един обикновен сив ден от ежедневието си ? което и да избереш , в него ще бъде скрита емоцията и усещането ,че няма да се повтори.щеше да бъде така по-силно .. и така по - искрено.импулсивно , пламенно , неповторимо! .. а ако умеехме да прекарваме така всеки един от дните си ? животът е твърде кратък за да чакаш перфектните обстоятелства ,че да започнеш да го живееш ... напротив - трябва да го обичаш и цениш .. защото всеки един нов ден не е просто даденост .. той е подарък.подарък ,чиято изненада определяш единствено Ти.ти трябва да си единовременно свой водач и стимул в живота.защото твоите действия определят не само твоето състояние.и по този начин се създава верига от хора , зависещи един от друг ... и ако всеки един от тях приеме ,че нещо е за последен път пред очите му ,то преживяванията им заедно биха били толкова по-силни и целенасочени. нямаше да има толкова караници и кавги ... мъка и жалост.но уви, това е трудно за постигане ... някак се уморих да опитвам да живея така ... да опитвам да накарам и другите да го правят ... да опитвам с писане да изразя всичко ... искат се действия за да може нещо желано да проработи .. затова няма да стоя със скръстени ръце ... ако четеш това знай - ще дойда ..и ще променя света ти .. обещавам ти .