Не успя да мигне дори ,когато усети тежък ,плътен удар в гърдите.Почувства как нещо го сграбчва и изхвърля навън.Рев на животно раздра среднощната тишина...
"Ти беше прокълнат ... време е да се погрижим присъдата ти да бъде изпълнена."- глас с равен тон говореше така,сякаш го кани да поиграят партия шах.Героят ни настръхна ... не от страх ... а от недоумение.Кой беше този непознат , какво искаше от него ..какво смяташе да му причини .. и най-важното - как самият той не успяваше да си даде отговор на всички тези въпроси.Усети как кръвта се стича в главата му -мозъкът му сякаш блокира.А спътничката му така и не се бе събудила..
"Грийв , внимавай с него - не ти поставям граници - просто ни трябва жив."
"Добре,Господарю!" - изломоти едва разбрано създанието.
На лунната светлина можеше да се различи силуета на мъжко тяло - политащо във въздуха ... и срещащо земята с хруптящ звук.Имаше чувството ,че гръбнакът му няма да издържи.И в този момент.. в който лежеше омаламощен на земята в съзнанието му изникна размътен спомен.
"Беше слънчева майска сутрин . Стоях на верандата на старата ни къща - нещо ,което се случваше рядко по това време от деня.Стоях и чаках единствения човек на света, който ме разбираше.Чаках го както всеки ден ,ала днес закъсняваше ... по принцип залягахме над книгите в мазето ми преди слънцето да е изгряло.
-
Слънцето залезе без дори да помръдна от стола си.Погледнах нагоре... нямаше луна .. само звезди.Нямах и най-малка представа къде можеше да бъде приятеля ми.Чувствах се изгубен... Сам... Празен ..."
Точно същото чувство го бе обзело и сега.Отникъде нямаше да дойде помощ .. отникъде не щеше да блесне надежда .Вадичка кръв се стече от устата му.За кой ли път му се случваше това.Ала този път болеше... болеше истински.чудовището , макар и глупаво,някак беше успяло да пробие през менталната му защита... странно ,нали ? - психически нашият герой успяваше да се запази физически цял.Ала не и този път .. споменът за онзи злощастен ден беше срутил всякаква самоувереност у него.и точно , когато беше на косъм от това да се предаде,в него се обади онзи глас-гласът ,който го бе тикал напред през всичките помии ,поднесени от живота.Умът му запрепуска , както бе свикнал да прави.Трябваше да се измъкне от тази ситуация.Намери сили да се изправи ,докато мъчителят му се беше обърнал с гръб ,търсейки храна.усети прилив на енергия .. затича са ...
Отново зверският рев !Дори и огромен , звярът беше подвижен .С едно рязко обръщане смачка опита на героя за контра-атака.Юмрукът му срещна с такава сила челюстта на потърпевшия ,че звукът отекна в далечината...
Замъглен поглед , болка навсякъде , объркани мисли ... дали не бе настъпил краха на една безсмъртна идея ... ?
-To Be Continued-
вторник, 12 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)
