закусих час бодеж с иглички по венеца
без гарнитура от упойка, без кафе
разбудено пронизване от гърлото
директно в мозъка, та лесно
бих могъл да свържа две и две
всичкото това е синоним
лукав, усмихнат шаман
на мрачни пиянски мисли
в алкохолна сутрин без айрян

с малката разлика
че иглите го правят по задължение
за душевните излияния е кеф.
пуф.
откровение.
с гарнитура?
не, благодаря. без.

this world doesn't seem so big
when it's held between
the ends of a single smile

15/16/17

да те хвана с поглед в усмивка
е като любимата закуска
сред агонията на зверски махмурлук
всичко останало притихва
а умът ми тананика напук
дробовете ми бодат с игли
главата ми иска да падне тежко
понякога от онези, "злите" игри
светът превръща се в гротеска
очите ти греят със светлина
по слънце
останало без ядро
надувам се, сякаш червен гигант
а после се свивам
до бяло джудже с перо

и пиша ли, пиша
не спирам уморен
изригвам, да, природен талант
и чакам времето да спре
да ме увие в носна кърпичка
да го видя цялото
да знам, че всичко ще е наред
а после тихо да се разпръсна
мръсен космически прах
с тъмна материя да предрусам
сам да достигна до крах
с бичове да ме бият
армия прогорели мечти
лицето ми с кръв да скрият
да знам
да усетя как боли

да запаля последна цигара
преди уж да ги спра
гласове красиви да повтарят
давай, купи си смъртта
и повярвай, не съм негативен
не ми е във вените
да ги режа с ръждясал нож
просто загледах се обективно
във всеки един свой
грозен порок
и видях там безброй
причини да се превърна във скот
имам си мешка
тя побира целия материален свят
имам сърце, което все още бие
нека се чувствам богат
а искрено съм бедняк, който не спира да пие. коняк.