......

Върви замислен,с ръце в джоба
Диша тежко ,с усилие,сломен
Прегърнала го е сякаш прокоба
от плачът на гарвана сразен.
Тъжи всичко що е мрачно
за своя най-голям приятел
Не зная дали ще е удачно
да го наречем просто Мечтател.
Бленуваше той за една усмивка
Търсеше я нощ и ден жадно
Боли го,боли ала стиска
Заключва сърцето си на хладно.
Кървава сълза се стича бавно
Нож се впива в студената плът
Свлича се на земята плавно
на поетичния хаос синът.
Поглед празен , лудешки
широко отворени кафявите очи
стъпкани са мечтите крехки
злокобната тишина ги ужаси.
Напуска ни младежът смирен
Без стон на болка си отива
знае,че ще дойде и онзи ден
в който тя ще е щастлива.
Последен дъх път си проправя
Последна усмивка изстрадана
Надежда всякаква заравя
мечтата силно изненадана..
Предаде се той на вечността
жертва любовта парадоксална
главен гост ще бъде на пира
на смъртта печална..