.

Студено е. Дори и долепен до радиатора, пак мръзна. Не физически ...а познатото - душевно. Боли, когато осъзнаеш, че толкова дълго време си приемал дадена мисъл за реалност, че не си усетил, кога тя се е превърнала в блян - отново. Дори не намирам точните думи, да напиша това, което се случва в мен. Заблуждавам се явно... Че всичко е наред. Че съм над всичко случило се. Че съм щастлив. the emptiness will haunt you ..се пее в една песен. Много силна фраза ..и много вярна. Най-истинско е да усетиш, че ... че не си незаменим. Това най-добре ни връща към земната ни природа. Кара ни да осъзнаем, че всичко може да бъде преходно ... без едно, но .. то си знае. Раздират ме шибани шипове ... впити кой където си поиска по обвивката на една почернена душа. А всичко започна с един белот ..и една роза. Е .. на края белота липсваше. 9 рози наместо него. В небитието. В нищото? Не... някъде ... не знам къде ...но някъде там е ... Тя. Дано спиш спокойно. Поне един от двамата да е така.

It doesn`t matter how many str8s `n` fulls you make ... If you can`t have the royal flush ...... `

Звезди

Умирам от скука... И реших за разнообразие да ви разкажа една история...

Гореща лятна вечер. Глъчка от детски викове огласяла една от малкото площадки за игра в града. Двайсетина деца играели ту на гоненица, ту на криеница , ту на топка ... Станало късно, обаче, и повечето я се разотишли, я били прибрани от родителите си. Останал сам на площадката само малкият Митко. За момент се замислил ...и осъзнал, че майка му е трябвало да го забере преди доста време. Малчуганът бил наясно,че тя често работи до по-късно отколкото повечето хора, за да може той да е добре и да не му липсва нищо ... но въпреки това се почувствал самотен. Седнал на една люлка и се загледал в небето. "Колко много звезди!" - помислил си той. "Какво ли представляват наистина те... като нашето Слънце ли са ..или нещо друго?". Феерични въпроси изпълвали главата на малкото момче. Загледан нагоре, той усетил как някой слага ръка на рамото му. Обърнал се изплашен, но зад гърба си срещнал не друго, а смирения поглед на дядо си Страхил.
-Дядо! Изплаши ме ...
-Извинявай, моето момче... Не исках. Майка ти пак е на работа и... ми се обади по това, как му викахте ..
-По GSM-a ?
-Да, да .. същото. Та.. обади ми се и ме помоли да дойда да те забера. Днеска ще сме двамата с теб у нас - по мъжки.
Лицето на дядото греело при мисълта, че пред него стои неговия внук. Минал през много житейски неволи, той ценял всичко хубаво в живота, ала най-много благодарял за това, че му се е родил внук. Някой, който да продължи рода и който да го радва през остатъка от дните му.
-Гладен съм, дядо...
-Ще хапнем, дядовото. У нас съм закътал две сушеници ... Да имам като ми идваш на гости. - дядото хванал внук си за ръка и понечил да тръгне.
- Дядо.. може ли да те питам нещо? - малката ръчичка стиснала остарялата и суха, ала здрава ръка на стареца.
-Питай, момчето ми.
-Какво представляват звездите...? Одеве стоях и си ги гледах ... И се зачудих.
-Сега ще ти разкажа.. Но няма да казваш на майка ти,че сме стояли до толкоз късно, нали?
- Разбира се! Както винаги, дядо! - детската усмивка срещнала благата такава на възрастния мъж.
- Всяка звезда, Мите, всъщност е еквивалент на всяка една любов на нашата плане..
- Какво е еквивалент, дядо? - прекъснало го детето.
- Ами... еквивалент, да ти кажа е, все едно равно на нещо... Хич не ги обичам тия сложни думи, ама е .. пусти му нови приумици - набиват ми се е в главата.
- А, ясно. Разбрах те.Продължи сега ... моля. - в очите на малкия се четял нескрит интерес да чуе още една от многото истории на дядо си.
- Така .. та както казвах, всяка една звезда свети там, горе, на небето за да ни покаже, че тук някъде, на Земята, двама души се обичат.
- Ама, дядо ... обичат както аз обичам мама ли?
- Не, дядовото ... За това си има други небесни тела.. Звездите изразяват любовта между мъж и жена, които са се врекли да дадат живота си един за друг.
- Значи ... като мама и тате ?- попитало въпросително момчето.
- Не, детето ми.. Баща ти не обичаше майка ти, така че да заслужи звезда.
- Затова ли ни е напуснал... - попита Митко и една сълза се стече по бузката му.
- Напуснал ви е, защото не можеше да се грижи за себе си, камо ли за семейство... Направи нещо непростимо, но той ще отговаря за деянията си пред други съдилища от тези, които ти знаеш, дете. Но не плачи. Зная, че е трудно, но зная и друго. Винаги ще имаш майка ти, която дава света си за теб. И винаги ще имаш стария си дядо Страхил, който да ти разправя истории. Ние никога няма да те оставим, момчето ми.
- Зная , дядо... Просто ми стана малко мъчно.
- Нормално е.. Всички съжаляваме,че обстоятелствата се стекоха по този начин .. Но едно ще опитам да те науча. Живота е такъв, какъвто е. Трябва да го приемеш и да се бориш срещу това, което не е правилно според теб. Да отстояваш принципите си и да защитаваш семейната чест. Живей така,че след време да не се срамуваш от нищо, дядовото.
- Мисля,че разбирам, дядо... Благодаря ти,че ми разказа историята... А дядо ! .. Чакай... ами какво става с тези хора, които се обичат истински ,но някой от тях си отиде от тук... и вече няма как да са заедно? Какво става със звездата им?
- Ей, че си ми умен... Когато един от двамата, делящи истинска любов си замине от този свят, той се пренася да живее на звездата , която символизира любовта им.
- Сега разбирам защо ми казвате, че баба е на небето ... Защото вие сте се обичали истински, и когато тя си замина от тук.. Се е качила там, нали така, дядо ?
- Да, мило дете... Точно така. - този път сълзи се стекоха по грубите страни на стареца.
- А звездата вечно ли живее, дядо?
- Звездата, Мите, живее докато любовта на двамата, която я крепи, е жива. Ако любовта умре, звездата се превръща в падаща и залязва от небосвода.
- А.. ти обичаш ли още баба? - продължил с въпросите малкият.
- Да, и винаги ще я обичам.
- А тя чака ли те, дядо? Там, горе, на звездата?
- Чака ме, момчето ми... Чака ме.
- Тогава няма да се притеснявам. Когато дойде време ще зная,че тя ще дойде да те забере точно както ти забра мен днес. Хайде да ходим да ядем сушеница, дядо. Умирам от глад...