.

Студено е. Дори и долепен до радиатора, пак мръзна. Не физически ...а познатото - душевно. Боли, когато осъзнаеш, че толкова дълго време си приемал дадена мисъл за реалност, че не си усетил, кога тя се е превърнала в блян - отново. Дори не намирам точните думи, да напиша това, което се случва в мен. Заблуждавам се явно... Че всичко е наред. Че съм над всичко случило се. Че съм щастлив. the emptiness will haunt you ..се пее в една песен. Много силна фраза ..и много вярна. Най-истинско е да усетиш, че ... че не си незаменим. Това най-добре ни връща към земната ни природа. Кара ни да осъзнаем, че всичко може да бъде преходно ... без едно, но .. то си знае. Раздират ме шибани шипове ... впити кой където си поиска по обвивката на една почернена душа. А всичко започна с един белот ..и една роза. Е .. на края белота липсваше. 9 рози наместо него. В небитието. В нищото? Не... някъде ... не знам къде ...но някъде там е ... Тя. Дано спиш спокойно. Поне един от двамата да е така.