Спасител

живея на много места
и тук,и там, и никъде
споря само с вятъра
да си дух свиква се

видял съм целия свят
спал съм на Луната
узрял съм до Плутон
и пак, пак нямам дом

това ми е съдбата.

творих шедьоври
убих цивилизации
разкрих вселената
и останах порочен

нямам огледало
не зная кой ми прилича
а часовник с махало
часовете ми обрича

но как да си отида
като съм безсмъртен
тихичко да се спася
"не знам"
Венера ми увърта.

вечен пират да бъда
това ми е призванието
добър от лош да съдя
Хаос ми е названието.

Отровен

да опиташ отрова
да се гърчиш в агония
да спреш да дишаш
да се преродиш

знам какъв съм
гледал съм се в огледалото
хиляди пъти съм се бил
ала счупи се махалото

опиянен, опитвам да забравя
ала в сънища си спомням
всичко, що ме определя
дявол в на ангел постелята

да се убия не мога
да се затрия не искам
да се сбия губи смисъл
да се открия, ей това искам

направи ми дисекция
разкъсай ме на парчета
изучи прокажената душа
а после нека заспя проклет

колко ми остава не знам
признавам, страхувам се
да се мразя и обичам
лудешки редувам се

стори ми всичко
не ме опитвай само
отровен съм до дъно
-
по-добре късно
отколкото рано.

Летална разходка

Една цигара

а после кафе

смея се и плача

досущ като дете

Въртя се в квадрат

къпя се в горчивина

сърцето ми черно

крещи в разврат

Припявам измислици

нова цигара

нова капка кафе

всички ли сме грешници?

Обвивката ми изтерзана

троши се на парченца

часовникът е спрял

и ставам просто фантом

Обикалям света

къпя се в нови неща

а горчивото плаче

за изгубената самота

Сам не си зная името

не познавам лицето си

здрависвам си ръцете

и си спомням нищото

Ставаш ли друг когато

забравиш себе си?

Ставаш ли труп, ако

останеш само душа?

Последна цигара

без никакво кафе

падам безмълвен,

а милиони думи скърбят.