Една цигара
а после кафе
смея се и плача
досущ като дете
Въртя се в
квадрат
къпя се в
горчивина
сърцето ми черно
крещи в разврат
Припявам
измислици
нова цигара
нова капка кафе
всички ли сме
грешници?
Обвивката ми
изтерзана
троши се на
парченца
часовникът е
спрял
и ставам просто
фантом
Обикалям света
къпя се в нови
неща
а горчивото плаче
за изгубената
самота
Сам не си зная
името
не познавам
лицето си
здрависвам си
ръцете
и си спомням нищото
Ставаш ли друг
когато
забравиш себе си?
Ставаш ли труп,
ако
останеш само
душа?
Последна цигара
без никакво кафе
падам безмълвен,
а милиони думи
скърбят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар