Честър

За пръв път чух за Linkin Park, когато бях хлапе. Мисля, че почти всеки от нашето поколение може да се намери в това изречение. Meteora ме накара да мисля, че са българи (членувано заглавие, звучеше ми възможно) и се изкефих искрено, че родна банда пробива на световната сцена. Впоследствие разбрах, че детският ми ум се е отвял в дейдрийм, но знаете как е. Още от онези дни имам навика да въртя една песен по хиляда и триста пъти без да ми омръзва. С LP песента представляваше цели албуми. Всеки крясък на Честър ми действаше успокояващо. Още е така. И сега съм го пуснал, пробвам да събера множество блъскащи се мисли в подобие на текст. Нямах честта да ги чуя на живо, все съм си казвал, че ще дойде и такъв момент. А вчера трима прекарахме няколко минути в ступор, когато разбрахме. Знам, че звучи кофти за останалите музиканти, но го казвам и мисля - Честър беше и ще бъде душата на групата. Да, решил е да си отиде, но е оставил много след себе си. Всяка песен има малко по-различен смисъл сега. Поне за мен. Да си гений значи да носиш своя си лудост. Уникална, всепоглъщаща на моменти. Всеки вик, който раздира ушите ни, раздирал е съзнанието му по съкровен начин.
Истински творец, истинско шибано вдъхновение. Дори и след шифта в стила им можеш да усетиш колко неща е носил със себе си. Дори и китарните рифове да улегнаха, думите на Честър си останаха. Много пъти е описвал точното ми състояние, знам, че е било същото и с маса останали. Мечтал съм си да мога да пея и да разцепвам сцени като него. Да мога да излея всичко, което се насъбира в сърцето ми пред огромна тълпа. С пронизващ скрийм, искрено да дам форма на гнева си без да разрушавам. Честър е създал утеха за неизброимо много фенове на истинската музика. Тази, която успява да се свърже с теб. Адски се кефех и на мастилените пламъци на ръцете му. От години един от любимите ми музиканти. Пускам Метеора отново. Усещам го най-близък, може би защото с него ги открих. Или те мен, it`s a two-way street. Всеки си носи демоните, някои не осъзнават, че ги имат, други ги потискат, трети ги прегръщат, а други, най-смелите, се блъскат в тях с пълна сила и ги споделят пред света.

Честър, в каквото и селение да си сега, тук оставаш безсмъртен. Поклон.