Черна усмивка

Стоя на брега на океан
Не зная как да продължа сам
Да се усмихна-не искам
Да погледна напред-не мога
Просто стоя и пръсти стискам
Любовта ми към нея е дрога
Натежават ми очите
Успявам ,избърсвам сълзите
Боря се с онова гадно чувство
Ала да му избягам трудно е
Дори бих казал изкуство
Да сложа чертата и да кажа
„това бе”..
Разбит съм
Празен е умът ми
Без капка неприязън
Казвам сбогом на душата си
Вали ме- дъжд,сняг
Слънце ме изпепелява
Дори не мисля за бяг
Тялото ми вечно тук остава
На ръба
На крачка от смъртта
Протягат се ръце
Ала не са нейните
Приятна песен звучи
Някъде там - далече
„Време e да напускаш ти”..
Зная, време е вече..
Благ е гласът на качулката сива
Разбирам я-не ѝ се нрави да убива
„Ала не се тревожи”
Казвам аз,знам ,че си бъбрива
Постой, да чуеш приказка красива
„Добре”
Постой докато морето сърцето
ми отмива
„Добре”...
Редя спомен след спомен
Сълза след сълза
Градя скоро рид бетонен
Около душата на смъртта
Защото и тя душа храни
И тя сълзи някога е пускала
Със стон..
Ала злостно се е научила
Да брани
Своя мрачен трон..
Но аз явно нещо пречупих
Усмивка предизвиках
„Сърце за Смъртта откупих!”
Извиках
И смирено затворих очи...

Дио

Дъждовна ,мрачна нощ
Сцена митична,публика в транс
със своята славна мощ
на боговете прави реверанс
Един велик певец
Една икона
Един гениален творец
предава своята корона...
Рони,кралю на дъгата,
Джеймс,един вечен глас,
ДИО,вечно ще си ни в сърцата!
Вечно ще те слушаме в захлас..
Бих претърсил рая,
бих разнищил ада,
за да мога пак да смая,
хората с тази наслада,
един ангел да застане пред тях,
да вдигне ръката
да спре глъчка и смях
и да завладее Земята!

Усмивка

Усмивка , по-сияйна от слънце,
Очи,по - топли от пламък,
Дават ми надежда зрънце,
да се затворя в моя замък
задържат ме сега..
Устни, по-сладки от шоколад,
Ръце,по-нежни от коприна,
Боли ме,ала пиша-сякаш на инат,
не мога музата да подмина..
Глас,по-звънлив от птича песен,
Душа,необятна като синьото небе,
Пътят,изглежда така лесен,
ала явно не е..
Особена енергия от теб струи,
Красива си,дори когато спиш,
Убивам всичко,което се опитва сърцето ти да нарани,
ала трябва да ми позволиш..
Да погледна най-дълбоко вътре там,
Да усетя нещо как потръпва,
да зная,че дори и сам,
никой от там не ще ме стъпка..

Еква войнствен вик,
Острие разцепва земята,
Едно лице с боен лик
убива с меч нищетата.
Сърцето му бие лудо,
кръвта красиво шурти,
не мисли за друго,
освен как народа си да спаси!
Бори се със воля нечовешка,
неуморимо удари сипе,
Бори се за да поправи една безумна грешка,
безумие,което би го обрекло до края на дните.
Врагът обзет е от страх,
така падат телата,
крещи войнът "Крах!",
отсичайки на тиранина главата.
И ето го ,стои изправен,същински титан
раните неумолимо дърпат живота му към края,
ала неугасва неговата плам,
"Не можах това иго да трая!",
Умря той за своето бащино огнище,
за семейство и дом,
Живее той обаче в страха на всяко пълчище ,
за което - ПОКЛОН !

Сезони

Пролет ,разслистена в зелено.
Лято,окъпано в слънчева светлина.
Есен,обагрена в червено.
Зима,обгърната в самота.
Усмивка, сияеща лъчезарно.
Поглед,гледащ неустоимо.
Рана, кървяща бездарно.
Човек,полудял необратимо.
Дете,невинно отправило поглед към небесата.
Двойка младежи сплели чувства в едно цяло.
Жена забила поглед в краката.
Старец с оковано във вериги тяло.
Букет цветя ,ухаещ на свежест.
Лъч,светлина раздиращ скуката.
Падащи листа отгоре им в тежест.
Оставят искрицата дълбоко затрупана...

Кратък Шит ...

Слънцето е на небето,
ала не и в сърцето.
Щастието го има на хартия,
но няма да крия ,
истината е изопачена,
истината за душата съкрушена.
Ти избираш удобното пред "обичното",
тя се чувства типичното.
Душата,да не си помисли нещо различно?
Душата,която единствена явно различава
прекрасното от трагичното...