Еква войнствен вик,
Острие разцепва земята,
Едно лице с боен лик
убива с меч нищетата.
Сърцето му бие лудо,
кръвта красиво шурти,
не мисли за друго,
освен как народа си да спаси!
Бори се със воля нечовешка,
неуморимо удари сипе,
Бори се за да поправи една безумна грешка,
безумие,което би го обрекло до края на дните.
Врагът обзет е от страх,
така падат телата,
крещи войнът "Крах!",
отсичайки на тиранина главата.
И ето го ,стои изправен,същински титан
раните неумолимо дърпат живота му към края,
ала неугасва неговата плам,
"Не можах това иго да трая!",
Умря той за своето бащино огнище,
за семейство и дом,
Живее той обаче в страха на всяко пълчище ,
за което - ПОКЛОН !