Черна усмивка

Стоя на брега на океан
Не зная как да продължа сам
Да се усмихна-не искам
Да погледна напред-не мога
Просто стоя и пръсти стискам
Любовта ми към нея е дрога
Натежават ми очите
Успявам ,избърсвам сълзите
Боря се с онова гадно чувство
Ала да му избягам трудно е
Дори бих казал изкуство
Да сложа чертата и да кажа
„това бе”..
Разбит съм
Празен е умът ми
Без капка неприязън
Казвам сбогом на душата си
Вали ме- дъжд,сняг
Слънце ме изпепелява
Дори не мисля за бяг
Тялото ми вечно тук остава
На ръба
На крачка от смъртта
Протягат се ръце
Ала не са нейните
Приятна песен звучи
Някъде там - далече
„Време e да напускаш ти”..
Зная, време е вече..
Благ е гласът на качулката сива
Разбирам я-не ѝ се нрави да убива
„Ала не се тревожи”
Казвам аз,знам ,че си бъбрива
Постой, да чуеш приказка красива
„Добре”
Постой докато морето сърцето
ми отмива
„Добре”...
Редя спомен след спомен
Сълза след сълза
Градя скоро рид бетонен
Около душата на смъртта
Защото и тя душа храни
И тя сълзи някога е пускала
Със стон..
Ала злостно се е научила
Да брани
Своя мрачен трон..
Но аз явно нещо пречупих
Усмивка предизвиках
„Сърце за Смъртта откупих!”
Извиках
И смирено затворих очи...