"Джони", Дебелачко и един смачкан лист

Отвори очи. Всичко го болеше. Не можеше да си спомни, къде се е ударил, ала на хълбока му ясно личеше плитка прорезна рана. "Пак ли .... god damnit. "- Говореше на себе си , сякаш в него живееха повече от един персонажа. Кога ли щеше да спре да пропилява дните и нощите си по такъв безсмислен начин. Въпрос , който витаеше из главата му доста често напоследък.

- Имаш нужда от помощ, човече ! - час по-късно го хокаше най-добрият му приятел. Приятел е относително понятие в случая ,обаче, защото кой може да бъде приятел на някой, константно разрушаващ всичко около себе си, включително шансовете си за развитие и живот. Бутилка Джони се търколи по изцапания килим. Движението ѝ сякаш описваше действията на пияния ѝ ощастливител по-рано тази нощ. Звукът от счупването ѝ не направи впечатление на никой. Дори на намусения, гладен котарак , стоящ наежен в ъгъла на стаята, качил се на един прашясал шкаф.
- Мамка му! Гледай какво направи с крака си ... Кървиш, братле!
- Мислиш ли, че ми пука... ? Мислиш ли, че усещам .. ? Че по някакъв начин ми влияе... Че е по-силно от мен?
- Човек... тревожим се за теб. Не може вечно да продължаваш така.
- Вечно е относително понятие. Помня една мацка все казваше, че нищо не е вечно. Така че, говорейки ми така, общо взето, описваш историята на целия човешки род. Нищо и никой не са вечни ... нали така? Тогава защо аз да се стремя към обратното ... По-високо от другите няма да стигна. Просто няма как да ми порастат крила. Капиш?
- Ох... и ти си един твърдоглав. Замисли се малко.. Живота те очаква! Живота е пред теб ! Не го пропилявай в деградация.... Молим те, братле... !
- Нека аз реша дали е пропиляване или не ...... братле. - тук следваше пауза, в която и двамата се гледаха безмълвно. - Нека аз сам избера пътя, по който да вървя... Познавам се най-добре от всички и мисля, че зная най-добре какво е бъдещето за мен.
- Не съм сигурен...
- В кое по-точно??
- Дали се познаваш най-добре ... Дори аз вече се съмнявам, че те познавам такъв, какъвто си сега... Зная ли дали ти самият осъзнаваш в какво си се превърнал..
- Ами сподели ми... Изчакай само секунда! - героят на тази тъжна епопея на човешкото падение взе лист и химикал изпод разпръснатите навсякъде боклуци в стаята и започна да драска нещо. След две-три минути спря, видимо доволен от себе си.
- Давай сега. Кажи ми какъв съм. Кажи ми в какво съм се превърнал, приятелю ? Моля те!?
- Ох ... полудял си ! Нека ти кажа тогава! Станал си безотговорен, бездарен спрямо състоянието си , непукист ,с една единствена цел - да се напие безпаметно , да се отцепи от света , без да помисля за околните! Превърнал си се в жалко подобие на себе си , целящо единствено да опорочи както настоящето, така и бъдещето си ! Станал си мизерен , жалък и неприятен като държание ! Не си този, който всички познавахме ... Разочарование си. - задъхан приятелят облегна юмрук на масата... Погледът му спря върху листа, надраскан преди малко и оставен току до там, където сега бе ръката му.
Ясно различи думите "безотговорен", "непукист" , "напивам" , "опорочавам" , "бъдеще", "мизерен" , "жалък" , "разочарование" ...
- Ама ... как ... добре ... как знаеше какво ще кажа? - попита с недоумение загриженият.
- Казваш, че не познавам себе си. Истината е , че познавам себе си по-добре от всеки друг. Но освен това, познавам и вас по-добре от вас самите. Знам как изглеждам в очите ви. Знам какво си говорите за мен. Какво мислите! Знам всичко ! Защото може да съм станал безотговорен, но не съм спрял да мисля за приятелите си. Може привидно да съм станал бездарен , но тъкмо обратното ще си проличи , ако чуеш мислите ми след всяка тежка нощ. Да , напивам се безпаметно ! Признавам, но го правя точно защото мислите за околните ме изяждат! Пронизва ме мисълта, че всеки си има някого, а аз съм сам тук ... единствено с онзи гладния, там в ъгъла ... Жалко подобие на себе си съм, не защото се смачквам ... а защото не съм цял. Част от мен ми бе отдавна отнета и няма как да съм себе си след като не съм завършен ... Като пъзел с липсващо ъгълче... сложен, красив дори може би .. ала никога цялостен! Не целя да се опороча, приятелю.. Просто за съзнанието ми е по-лесно да знае , че живея едно изтерзано настояще ... без да му се налага да очаква някакво светло бъдеще. Защото такова не винаги има. И аз съм наясно с това... зная, че не всичко ще порозовее в някакъв даден шибан момент... Разбираш ли ?! Не съм мизерен ..- каза след кратко спиране- тъжен съм. Не се имам за жалък .. просто жалостта към изгубеното е превзела сърцето ми. Неприятен съм, защото всячески опитвам да предпазя всички ви от това, в което осъзнавам , че ще се превърна. Не искам да се срамувате от един полудял, изгубил ума си неосъществен "гений" ... Майка ми все ми казваше, че в мен има бъдеще. Заложби за нещо повече от останалите. Е, кой знае... може и да беше права. Нали , Джони? - уискито предпочете да не отговаря- А може би не? Може би наистина съм едно разочарование за всички... Но няма как да променя пътя, който съм си избрал. Не защото е невъзможно, а защото в момента не го желая. Наречи ме отново разочарование... няма проблем. Ще го понеса. Но
що се отнася до познанието, братко... Мога да ти споделя само едно. Никой , никога, никак си ... няма да ме познава както аз се познавам. Защото не само съм се виждал... А и се усещах. Усещах себе си минавайки през Ада. Осъзнавах с времето къде се намирам и въпреки всичко намирах начин да продължа. Ала знаеш ли ... Мисля си, че все още бродя по горещите пътища на онова къкрещо огнище. Дали някога ще спра ... Не зная. Не искам да ти давам излишни надежди....Времето ще покаже...
Ще си сипя една чашка сега. Искаш ли?