(не)Реалност

Сивота. Както си вървях пред мен изникна някакъв водовъртеж. Нормално - пак сив. Заобиколих го. Ала след него нов, и нов ... и така .. до безкрай. А какво е безкрай ? Ти кажи. Аз паднах във водовъртежа на неутралното безцветие и сега съм обречен да си кисна сам там, където ме запрати. На някакво неопределено, пусто и невзрачно място. Около мен има само камъни и гарги. Но и гаргите не са както трябва ... На mute са .. Безгласни. Говоря си с камъните. Оказват се доста мъдри същества. Капва капка вода от някъде. Поглеждам нагоре.. Откъде .. като няма пукнат облак над мен. Няма и слънце, нито луна. Май няма и небе. Само земя .. навсякъде. Сякаш съм в капан на собствения си разум. Как е възможно се питам. И отговор май няма. Всичко тук се осланя на неизвестността и неопределеността. Криво е. Гротескно. Грозно дори. Но в същото време така реално. Ела ми на гости ако искаш ... Стига да намериш пътя. Защото аз май го изгубих...