DND

Гледах филм. Гледах го за 3 път. Няма значение кой. А как ме накара да се почувствам. Върна ме назад към 2та поредни пъти в които го гледах. Беше преди цяла вечност сякаш .. а всъщност не толкова отдавна. С всяко гледане откривам,че повече и повече моменти от лентата ме карат да се замисля... и да открия нещо за себе си. Не като поука... а като дълбоко скрито чувство. Точно там , дълбоко скрито в мен. Хряс! .. И споменът влезе с трясък в стаята. Без предупреждение започна да ме пронизва с невидими ножове, където му скимне. Сънувах ли през цялото това време ? Или всичко беше реалност .... Или по малко и от двете? Качих се на самолета и изведнъж всичко ми се изплъзна. Завинаги. Като пъзел без едно последно, изгубено парче. Като небе без слънце и луна. Като палачинка без вкусния шоколад. Като дете без мечта. Като ... празна стая ... пълна с тъга. Като утрото без своята роса. Като лъжицата без сладоледа. Като гората без дървото. Като океана без рибите. Като света без смях. Като света без радост. Като сърцето без душата. Като ума без сърцето. Като сферата без снега. Като самотното мече. Като счупени слушалки. Като леда в празната чаша. Като онази последна, капнала сълза. Като незавършената песен. Като вятъра без своята буря. Като гарвана без лебеда. Като мен... същия ? .. Не ... като мен ...ала без Теб.