fu*k you.

Да искаш да пишеш, ала да не можеш да сътвориш нищо освен яростен израз на разочарованието си от всичко и всички е най-голямото проклятие за един драскач. Стоя си в "контролирания" хаос на стаята, която ми служи като крепост и се чудя има ли въобще смисъл да отварям блогъра. Нито някой ще се промени от моите драсканици, нито ще подпомогна на света по някакъв начин чрез тях. Просто ще хабя време в тракане по клавишите без това да доведе до нещо значимо. Слънцето се е скрило зад облаците и се опитва някак си да проникне през прозорците , да ми даде няк`ва позитивна енергия .. Но не би. Преминах в най-универсалното си състояние : f the world. Звучи глупаво, но .. в момента ми подхожда най-добре... а и за напред. Може да имигрирам в Нова Зеландия .. поне няма да познавам никой и няма да имам никакви очаквания. Току-виж се получило нещо. Или в Танзания .. тъкмо ще си почина от влиянието на "модерния" свят. Най-тъпото е , че покрай сегашното ми ежедневие изгубих муза да пиша ... и сега просто редя думи без никакъв художествен смисъл... Липсва ми времето, в което можех да седна пред монитора и да надраскам нещо красиво без дори да си поемам дъх .. така да се каже. Напротив, сега усещам сякаш се задъхвам .. Нещо в мен тежи и неумолимо ме дърпа надолу ... към някакво извън емпирично забвение. Може би пък трябва да спра да се съпротивлявам и да се оставя на тази своеобразна черна дупка да ме погълне ... кой знае - възможно е там да е по-хубаво от тук. Поне музиката не губи смисъл .. продължава да ми напомня какво съм изгубил през живота си .. какво съм спечелил .. какво съм постигнал като човек. Но това не ми вдъхва положителни мисли , за съжаление. Единствено тъга в момента живее в мен. Но не от тази нормална тъга , при която стоиш , рониш сълзи и ти минава след известно време. Тази е различна ... постоянна .. незабележима за другите .. някак мъртвешки мълчалива ... скрита, ала в същото време по-явна от всичко в съзнанието ми. Преди точно то крещеше ... а сега мълчи, изстинало и безразлично. Студено. Стана студено. Слънцето се показа за малко и пак се скри. И настана мрак. Хайде .. Чао .. в собствения си мрак само аз мога да виждам ... А може би и това е заблуда .. Who knows.