2.

'' The air around me still feels like a cage
and love is just a camouflage for what resembles rage again .. "

-

Замисляли ли сте се как би изглеждала средата около всеки един от нас, ако притежаваше материална форма? Говоря за тази съвкупност от въздух, аура, взаимоотношения и прочие с целия останал свят. Дали ще е огромен дворец или малка порутена къщурка? Красива, зелена , непокътната поляна или ядрото на самото Слънце? Безкраен хоризонт или непробиваема клетка? Най-вероятно за всеки е различно - логично. Но от всички възможни варианти искам да наблегна на този, непробиваемия ... на клетката и птицата в нея. Коя птица ли? Ами .. онази, забравилата какво е да летиш.. Уплашена да се пусне по полъха на вятъра. Всеки може да бъде тази птица. И всеки е бил в даден момент от живота си. Различава ни това, кой избира да разбие вратата на "затвора" си и кой - да остане смирен пленник, до неопределения изгрев, който някак като по чудо ще го избави от оковите на собствената му нерешителност. Защото клетката не ни хваща сама.. За да се озовем в нея, трябва да сме влезли първо. Трябва да сме позволили на едно невидимо влияние да ни придърпа в стоманените си обятия - да ни превърне в роби на собствените ни страхове. И къде е любовта в цялата тази картинка ще попита някой, направил си труда да прочете най-горните два реда. Колко често използваме това чувство като извинение за състоянията си? Всеки може да си отговори сам. Някои по-рядко, други по-често ... И е истина - любовта може да се приеме като фактор в нашето "оковаване" , но започвам да вярвам, че като цяло това възприятие е грешно. Всеки аспект в живота ни е едновременно свързан и разграничен с останалите. Парадокс? Най-вероятно. Но точно заради това противоречащо твърдение смея да кажа,че не любовта, а ние самите сме виновни за състоянията си - без значение в коя крайност са. Тя е просто прикритие за този вътрешен гняв, който таим понякога. За откраднатите моменти на душевни крясъци. За миговете, в които ни се иска да премажем света и всичко непонятно в него. Любовта е водач, но и пионка. Зависи в чии ръце е попаднала. Прилича по малко на всичко, с което бива сравнявана... Може да бъде открита навсякъде и в същото време .. Сякаш я няма, когато ни трябва изход от "безизходното" .. Защо? Защото птицата сама трябва да реши кога да полети. Сама да избере накъде .. и с кого. А любовта ли? Тя е просто един полъх на вятъра...




So.. will we fly?
- Ти решаваш.