вторник, 28 август 2012 г.

4.

'' Deliver me into my fate
 If i`m alone I can not hate..
I don`t deserve to have you...? ''

-

Сами ли избираме съдбата си или тя сама избира нас? Зависи ли от нещо, или сами я ковем, както обичат да нареждат куп поговорки и мотивационни цитати. Какво точно представлява тя? Описание на един отделен човешки живот или низ от ситуации и "случайности" , водещи до определен изход. Или неопределен? Не чувствам нужда да зная. Усещам, че ще изгубя интерес към нея, ако разбера абсолютно всичко. Или пък ще ме заинтригува още повече? По-възможно. Сам трудно ще намеря отговора, обаче. Дори и единак, всеки се нуждае от компания от време на време. Защото сами пак получаваме отговорите, които ни вълнуват, ала ... губим момента, в който споделяме откритията си с тези, стоящи до нас. Губим усмивката на одобрение. Погледа, изпълнен с блага емоция. Губим .. постепенно, но неизменно ... губим тръпката от гореспоменатите случайности. Всичко може да бъде така чупливо. Същността на живота не прави изключение. Да - не зная каква точно е, но знам едно - заслужава си. Заслужава си и хубавото и лошото. И усмивките и сълзите. И любовта и омразата. Защото кой може да мрази ... без да е обичал? А за да обичаме? Трябва ни някой, който да ни подтикне. Някой, който да опровергава злите езици. Just someone like us. Or the total oposite. Or both? Може и никога да не узная всичките отговори. Но ще имам тези, които най-желая. Зная. Защото няма да спра да ги търся. И така докато не ми остане какво да пиша...



- You do .. It`s just..
- Shh.. Save it. I know that one already.

Няма коментари:

Публикуване на коментар