Безсмъртният Балон

... Ще повярвате ли какво видях днес? Разхождах се сред една приказка за модерния свят. Ходех сред сиви отломки на сгради , пробити пътища и паднали паметници, символи на някогашно величие. С всяка крачка ставах свидетел на нови и нови парадокси, създадени от човешкия род. Препъвах се в тела, не мъртви, ала сякаш заспали , упоени от многото, разхождащи се около мен,хора с противогази. С бездушни погледи те обикаляха в симетрични фигури , поразяващи , когото сварят. Отминавайки ги, се натъкнах на Обама, играещ шах с Путин със залог по една ядрена глава на игра. И двамата с прокъсани панталони, целите в прах, хич не приличаха на президенти. Продължавам озадачен,на що за международна среща бях станал свидетел, когато пред очите ми изниква стадо антилопи. Подскачат, все едно са в саваната и току ще се спрат да попасат,някъде далеч от хищници. Но падат една по една , посечени от откос куршуми. Цял отряд униформени подтичва в перфектен строй покрай потресаващата гледка на бездиханните животни. Олюлявам се, зашеметен от този изкривен, нов естествен подбор. Само че този път не е природен. В далечината се чуват танкови залпове, през облаците прах се подават картини на падащи блокове, строени кой знае кога. Изстребители раздират небето , изпаднали в танц от картечни лупинги. Няма наш и ваш. Всеки стряла на месо. Мяркам семейство пингвини , сгушили се на парче лед , стоящо като изрисувано насред бетонен площад ...и никаква вода около него. Изплашени до смърт, те политат , изгубвайки се в пушека на безнадеждното. От горяща църква наблизо изскача бягащ свещеник ... облякъл три-четири роби една връз друга, той се препъва ,изпускайки кръста на земята. Стадо разярени диви коне претичват , заобикаляйки божия служител и се врязват с копита напред в кораб с конквистадори. Кървава гледка и за двете страни. По-нататък мускетари се сражават с кралската стража на английската кралицата, ала не със шпаги , а с рози, представете си.. винаги съм смятал, че имат странни спорове. Зървам Еминем , изправил се на парапета на мост, пише нещо на тетрадка, а металната конструкция под краката му, аха да се срути под тътена на земетресенията , сцепили земята от край до край. Бледокървав хоризонт озарява малкото останало слънце..но и то се скрива след поредния атомен взрив някъде по света. Но дори и бушуващият ураган, някъде в далечината не притеснява събралите се на една маса доктори: американец, азиатец и европеец, да правят дисекция на изкостял африканец. Ято гарвани прелита над гротескната картинка на човешката хранителна верига. Писъкът им отеква в изпочупените прозорци на болниците и сиропиталищата , чиито входни врати отдавна са заковани здраво с дъски. А пироните - ръждясали. Дузина костююмари се разхождат по червено килимче, постилащо път , осеян уж с добри намерения , който намира своя край в отворената шахта на тъмните селения на градската канализация.Падам на колене, изгубил поглед в смесицата от цветове и светове.И тогава ги видях... Малки момче и момиченце ..вървят, хванати за ръка. Момичето държи червен балон в здрава хватка. И в единственото цветно , насред сивото , все едно бяха събрани всичката надежда в света с невинността на всички деца. Сякаш хиляди хубави емоции се блъскаха вътре в този балон. И изсвистя куршум. Спука балона с лекота и продължи своя полет на смъртта, някъде надалеч. Връзката в ръката на момичето падна бездушна на земята , изплъзвайки се от пръстчетата ѝ...
  И тогава видях невижданото. Две деца , крещящи от дъното на гърлата си , изпепеляваха хиляди войници, бойни машини , бюрократи и злодеи. Първичният призив на едни непокварени създания пречистваше света ни от всичко , което нарушава баланса му. Безкраен вик към непознатото , отправен от две съзнания с една обща цел - да видят как изгрява слънцето и на следващия ден. Съзнания , разбиращи силата на истинския вик на природата. Вярващи , че горите пак могат да бъдат зелени , а моретата и ледовете  - чисти и красиви. Че няма човек , които не ще има право да се здрависа като равен с друг.  Една истинска молитва, отправена от ..и за бъдещето на един противоречив свят.
  А в какво вярвам аз ли ? Вярвам , че другият път, в който сънувам буден, балонът няма да се спука. Не са му притрябвали повече куршуми.