Hungry dreams.

Тиха, застинала в тъмнината, сякаш, нощ. Безмълвна и смирена като балада на М.Н. , тя бавно пристъпва, обгръщайки своите последни събеседници в удобната прегръдка на незнанието. Усещането, което имаме, когато лягаме вечер в леглата си, познати до най-малката гънка на чаршафа. Спокойствието,че каквото и да те тревожи , може да почака до утре. Покой, сравним с най-хубавите емоции на света. Състояние на пълно отпускане на тялото и духа ни. Ала винаги ли е така ? Няма ли и нощи, ще попитате , в които смирението е нагрубено от разрушителните мисли , летящи в ума на изтерзания потребител на сънища. А когато едно откъсване от реалността е всичко, от което имаш нужда , тогава липсата му е най-силната повреда, която можеш да нанесеш на съзнанието си. Но избор нямаш, тъй като се нуждаеш до болка от спасителната доза сън, която да възвърне подсъзнателната ти вяра в реалността. И получиш ли я , си отново спокоен...дори доволен на моменти. Изненадан колко красив може да бъде светът през очилата на един дриймър. И после пак събуждане. Цял ден път, вървян със злоба в очите, без да предвещава дори най-малко за гледките, които виждат те, когато вечер се затворят. Контраст, познат на много, ала осъзнат от толкова малко хора. Смяна на измерения, ако щете го наричайте. Тук си един... там си друг. Черен, ала бял наяве... светъл, ала тъмен отвътре. И представете си този преход, от една същност към друга, изпълнен от милиарди хора наведнъж. За една единствена нощ, всяко денонощие, селенията на сънищата са натоварени със задачата да задоволят желанията на безброй недоволни от живота си умове. Съзнания, непокварени до невъзвръщаема степен, което им позволява все още да летят до полетата на безгрижието. И летят те,върху крила-назаем ,без да са сигурни дали скоро няма да ги сполети катастрофа. Защото когато затвориш очи, не им оставяш нищо друго освен да се огледат обратно в теб самия. И тогава един индивид разбира що за човек е..когато най-после успее да се отърси от оковите на обвързаността си с околните , получава шанса за бонус гледката на деня. Специалитета на заведението.. на тепсия поднесен, гол-голеничък , образът на една разкрита и незащитена душа. И по-смелите , след като го погледнат учудено, набождат с вилицата и смело започват да опитват от собствените си, досега непознати, олицетворения.И не можем ли да се храним постоянно така? Насита при този вид хапване има ли? Ядеш, надуваш се.. преяждаш? И отваряш очи и ето те пак – гладен. Изгладнял, пресъхнал за спасителната хапка сън. За малкото откраднато време, в което наместо да обмисляш всичко, което те заобикаля, се оставяш на течението и единствената ти грижа е да се наслаждаваш на гледките , които се откриват пред очите ти. И после защо хората били самовлюбени.. Как не, като най-вкусно явно е да си похапнеш от собствените идеали и мечти. Проблемът възниква тогава,обаче, когато се нарамиш с работата да създаваш и чуждите светове в онази земя на сънища. Появява се конфликтът, кой да се нарадва повече на постигнатото... И някой спира да сънува, та да може друг спокойно да се наслади на полагащото му се. Хайде и аз така..че от толкоз дрънканици огладнях. Да видя какво е сготвила феята на сънищата тази нощ.