Около сградата на Народното събрание гъмжеше от патрулки. Всички хора в радиус петстотин метра от нея бяха униформени. Някои ругаеха, други се усмихваха скришно, трети проклинаха вандалът, който ги бе изкарал от леглата по това време на нощта. Вандализмът не е нещо непознато за столицата, ала този случай беше различен. Полицията бе свикнала с бързото отстраняване на хулещи графити , насочени към правителството, но сега случаят бе по-тежък. Оказваше се,че спреят, използван за изписването на едничката дума, съставляваща писанието, бе устойчив на всякакви средства за премахване.. дори и боя да сложеха върху него, червеният надпис "Оставка" избиваше над нея. А петметрови букви на фасадата на сграда от такъв ранг щяха да бъдат голям проблем на сутринта. Но нямаше и един полицай, който да се притесни до крайна степен, тази емоция бе запазена за тези, които трябваше да се барикадират утре в същата тази крепост на народната власт. А те все още не подозираха нищо.
В същото време, в друг край на Селинджърия, Арни се разхождаше, с бутилка бира в ръка, забил поглед в празното пространство пред него. Стъпваше тежко, след цял ден лекции и упражнения,обаче,това му се струваше нормално. След малко забърза крачката и сви в една малка уличка , чийто край бележеше входа на неговата резиденция. Влезе и изкачи студените стълби , нагоре, до третия етаж. Беше запомнил още от първото влизане в сградата, къде се намира апартамента му, ала този път избра друг маршрут. Подмина вратата на стая 1618 и продължи до самото дъно на коридора. Там зави вдясно по едно по-късо коридорче,което завършваше с врата, след която тераса, уви, нямаше. Арни отвори внимателно вратата и стъпи напред. Не падна. Беше сигурен,че ако някой го види в момента, ще припадне, ала в мрака на нощта, кой ли можеше да различи,че той е здраво стъпил на нищо друго, освен въздух. Извади един черен маркер и записа нещо със ситен шрифт на стената, на единственото място, където боята не бе олющена.След това се обърна и се загледа за минута във всичките разноцветни светлини, които сигнализираха,че дори в късните часове винаги има будни. Той въздъхна леко и влезе обратно в коридора. Знаеше,че вратата му рядко е заключена, защото никога не оставяха квартирата празна, затова когато стигна пред нея, просто натисна дръжката и влезе спокойно.
- Как сте, момчета? - попита Арни, докато окачаше якето си на закачалката.
- Анализираме. Днес събрахме доста повече информация, дори аз не съм го очаквал. - отвърна му Хънтър, който бе полегнал на едно от потрошените легла, докато тракаше трескаво по клавиатурата.
- Ха, и как го постигнахте? - засмя се новодошлият.
- Отидохме на лекции. Мисля,че дори на нас може да ни е от полза, Арни. Разбери ме, там има мнооого хора. Наистина много. И всичките са с различен програмен код. Наистина е забавно. - Шива рядко беше впечатлен от нещо, затова думите му накараха Арни да се усмихне.
- Много добре, господа. Аз пък стартирах нашата последна задача. Успешно мога да твърдя. Но наистина вече едвам изтрайвам да стоя в този костюм. Признавам, тези рисунки по ръцете наистина ми допадат, но,боже, наистина се чувствам като във фурна с тях. Мисля,че вече е късно, надали някой ще довтаса на вратата, да разпуснем?
Другите двама закимаха одобрително и се захванаха да свалят част по част човешките си костюми. Изпод тях се разкриваха тъмнозелени на цвят тела, облечени в разноцветни ризи с хавайски мотиви и, разбира се, памучни, летни панталони. Лицата им бяха добили по-ръбеста форма и определено имаха по-грубо изражение. Изненадващата картинка се допълваше от заострените, удължени зъби, подаващи се изпод черните им устни.
- Но ще говорим на човешки, никакъв плутонски, ясно е, надявам се? - във въпроса на Арни нямаше и капка въпросителност.
- Разбира се, приятелю , седни сега да изпием по една бира, пък после ще довършим анализите. Между другото, добре ли стои надписчето ни ? - Хънтър изглеждаше наистина изморен от всичкото писане пред екрана.
- О, и питаш! Перфектен е. Но ще им отнеме време да го забележат на фона на огромния, който онези младежи изрисуваха. Дори не ме видяха да подменям спрейовете им. Сега ще имат бонус период, в който да изрисуват неизтриваеми рисунки, стига да го осъзнаят. Но наистина се изморих, мисля да си лягам. Лампата не ми пречи, вие довършете, каквото сте започнали. Лека нощ, пичове.
- Лека, Арни. - казаха другите двама в един глас и забиха погледи в листовете, които бяха струпали по леглата и бюрата.
Обратно в центъра на града беше настанала неистова суматоха, причинена от разкритието на един млад полицай. Единствен той беше забелязал малките цифри, изписани старателно с черен маркер на метър под долния край на големия надпис "Оставка" - I V MDCCLXXVI. След оповестяването на съществуването на малкия надпис, за секунди бе намерено значението му, посредством познанията на всеки един гражданин на страната, благодарение на играта Завоевател, станала известна с класическите си въпроси за най-голямо и най-малко число, изписано с римски знаци. Но дори и след дешифрирането на числовата стойност, съобщението все още беше неясно за властите. Решиха да позвънят на Главнокомандващия. Той не обичаше да бъде безпокоен по което и да е време, ала сега ситуацията го изискваше.
- Извинете за безпокойството, господин Г. Но тук се случи нещо... може би трябва да дойдете да погледнете.
- Цифри, предполагам? Или греша? - в този въпрос въпросителност също липсваше.
- Правилно предполагате, господине. Моля ви, трябва да дойдете!
- Хм, добре. Тръгвам към вас. - линията прекъсна с тихо пукане.
Господин Г се облече и излезе бързо от огромната си къща в покрайнините на града. Качи се в лимузината, чакаща го отпред и се пресегна да позвъни по вградения в колата телефон. Вдигна слушалката, ала намести тихо пращене, насреща си чу глас.
- Няма нужда да ходите пред Парламента, господин Г. Числата са написани на още едно място. Но при второто има и текст. Текст, предназначен само за вас. Ако искате да се измъкнете от ситуацията, по-добре да намерите него. А ,да.. позволих си да упътя шофьора ви, как да стигне възможно най-бързо тук. Все пак времето е пари, нали така?
Връзката прекъсна, преди Главнокомандващият да успее да отвърне каквото и да било. Натисна копчето за отваряне на прозорчето, делящо го от предните седалки, само за да види,че никой не кара колата. Бе оставена на автопилот, който не се церемони да запали двигателя и да потегли плавно, управляван от невидимата сила на компютърната еволюция. Пътуването на замисленият господин Г продължи не повече от час, все пак трафик в този час на нощта почти нямаше. Само такситата не спираха да летят, ала тях си ги знаете.
- Нали имаме работа от рано, бе, защо пак ставаш от сън? - Хънтър не смяташе да си ляга, та нямаше как да не забележи излизането от стаята на Арни в три и половина през нощта.
- Просто трябваше да звънна на едно маце, приятелю. Нали знаеш, как .. понякога ,просто не те оставя да заспиш мисълта за тях?
- Всъщност, не знам. - отговори засмян Хънтър. - Ние не сме хора, Арни. Не сме програмирани като тях. Въобразяваш си, заспивай, утре трябва да си свеж за пътуването към вкъщи. - Прав си, приятелю, лягам си. Лека.
Черната лимузина спря пред, на пръв поглед, изоставен блок и изгаси фарове. Господин Г се поколеба за секунда, ала слезе от колата. Премина през пропуска на входната врата и се спря пред стълбището. Личният му телефон иззвъня. От другата страна на слушалката, той умело успя да различи записано съобщение, което значеше, че в момента, той разговаряше с машина.
"Трети етаж, в дъното на коридора завий надясно. Излез на терасата в края на малкото коридорче. Отляво на стената е написано това, което търсиш."
Господин Г пое дълбоко въздух и се заизкачва по стълбите, нагоре към указаната дестинация.
Стигна до големия коридор и извървя до края му, където зави надясно. Почуди се как може да живеят хора в такива условия, ала не това бе важното в момента. Отвори вратичката и излезе на малката , излята в готически стил, тераса. Хвана се здраво за перилата, тъй като духаше силен вятър. Наведе се наляво и затърси написаното от тайнствения събеседник. Като привикна с тъмнината, а и с помощта на лунната светлина, мъжът успя да различи правия почерк, оставен върху неолющената боя. Видя цифрите и в миг си "преведе" наум какво значат. Ахна и прошепна едвам чуто : "Адам.. ". Не трябваше да оставя, обаче, тази нова мисъл да му попречи да прочете най-важното. Загледа се отново и започна да чете на тихо, на глас.
" Всяка идея живее в реално измерение, стига дори един човек да вярва в нея. Единственият начин тя да бъде пречупена е, когато загубим вяра в нея. Защото няма армия, която да е способна да убие една идея. Защото дори и невидими, идеите могат да променят животи,че дори цели светове...
И нека ви попитам, господин Г, вие вярвате ли? Вярвате ли,че наистина имаше тераса тук, докато излизахте през вратата? "
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар