Обречен

"Хей,татко , виж ме !" ..В момента , в който извърна поглед да зърне малкия си син...сякаш светът се срути ... Мрак! ... Изведнъж всичко потъна в тъмнина .Нямаше вече слънце , нито глъчка , никакъв признак на живот.Сякаш всичко беше се изпарило за секунди.Изтерзаната душа на объркания човек чувстваше как бива обладана от страх.Неизвестността я прегръщаше.Даряваше я с усещане за несигурност и ... моментна загуба на разсъдъка.Изкрещя!Нищо ... не можеше да чуе дори собствения си глас.Представяше си себе си като изгубено сред песъчинките на времето камъче.Безвъзвратно отнесено от земния живот.Пренесено на място , изсмукващо всичко позитивно в хората .Място , където отчаянието тържествуваше.Място на вечно бродене , където единственото доближаващо се до ,така любимата му музика , е .. дрънченето на окови .Оковите на греховете и паденията на едно най - обикновено човешко същество.Колкото преживяло , толкова и изпуснало от смъртния си път.Спомени , емоции , чувства се сблъскваха в съзнанието му , избледнявайки ... отлитайки завинаги от притежателя им.Лек шепот изпълни подобието на въздух , увило се около своята дългоочаквана жертва."Давам ти право на едно последно желание ... Какво ще бъде ... ? " .Стъписан , уплашен , разкъсан - между желанието да живее достатъчно за да се измъкне и влечението към смъртта, която би го избавила от всичко това - той едва пророни : "Пусни ме ... Моля те... " .И ето , че пак лежеше на поляната.Малко момче подскачаше около него с усмивка на лицето .Говореше му , ала ... без успех.Баща му не можеше да го чуе.не можеше да долови дори най - слабия звук около себе си.Единственото ,което получи в отговор на думите си невръстния ум на детето беше един празен , блуждаещ поглед.Поглед , пресягащ се към желаното .Към скъпото.Към незаменимото.Но ето ,че и той угасна."Пуснах те" - пак се озова в царството на мрака."Тялото ти е свободно да се завърне към земното си съществуване.". Мъжът потрепна.. " Ала душата ти .. тя остава моя - с една едничка мисия - да се скита из селенията на нематериалното пространство на един нереален свят, докато не успее да намери покой в последния си дъх." ... "Но как , за Бога ?! , бих умрял след като физически съм жив ? " . "От векове се опитвам да отговоря на този въпрос ... ако не друго - то поне имам достатъчно компания , с която да го обсъждам .. нали така ? " .. "Ти ... ти .. Смъртта ли си ? " - попита наивно обречения. " Аз ли ? ... Аз съм всичко .. живота .. радостта ... тъгата .. смъртта .. зависи от теб ."."Ще го видя ли някога пак ? " .. поредния наивен въпрос ."Да." - поредния многозначен отговор. " Просто затвори очи..сега погледни към сърцето си .. аз мога да ти отнема всичко .. ала него не бих посмяла ... то ще е твоя портал към света , които някога си обичал .. пожелавам ти да успееш да го запазиш непокътнато ... в противен случай ще си просто камъче .. а защо да си такова , когато можеш да бъдеш ... песъчинка ? "

Гняв

През изминалите наскоро дни една определена мисъл ми се въртеше в главата : " няма за какво да пиша .. " - или по -точно не съм в настроение да пиша за каквото и да било.Няма определена причина .. просто така.Но ето че се появи нещо което да ми даде стимул да драсна някой и друг ред.Гневът.Това състояние на невъздържаност и адреналин.Чувството което те прояжда ,подтиквайки те да вършиш понякога неща които са непонятни за теб.Това състояние на духа , което сякаш е създадено да ни дава сила , с която да издържаме на някои външни влияния , правеща ни толкова уязвима пък за други такива.Фен съм на рока и метъла .. не го крия.И сега когато съм се оставил на мрачните лирики на по - големия бунтар от двамата чувствам прилив на емоции в себе си.С всеки един крясък .. с всяко едно раздиране на въздуха от китарата , с всеки следващ трак гневът в мен расте .Прегръщайки сърцето ми ми показва че всеки от нас си има както светла така и тъмна страна.искам да ударя нещо .. ала ръката ме боли .сами се досещате може би защо .. ако не - да речем че не за първи път ми идва да пиша за гнева.побиват ме тръпки.започвам да си припявам.усещам как в отражението на прозореца забелязвам въображаем пламък в очите си.прехапвам устни.искам да се пренеса някъде .. някъде където бих могъл да се успокоя .. чрез изливане на всичкия негативизъм , натрупал се в мен.някъде където нито звук .. нито движение ще ме разсейват.някъде където ще бъда единствено аз - сам насред собствените си мисли и чувства.дали съществува такова място .. се питам аз.трябва ли да изпитвам угризения че искам това от света ? да ме остави за момент намира и да ми позволи да се самовглъбя в собствените си терзания ... не зная .. но знам едно .. човечеството може да е намерило лек за множество болести и състояния ... но за отрязъка от време през които всеки един от нас губи собствения си облик и се превръща в разярено подобие на нещо по - чуждо за възприятията на този свят ... антидот няма ...

Различен

Случвало ли ти се е да стоиш ..сам самичък някъде .. без значение къде .. и да се чудиш защо светът е такъв .. защо ако не спадащ към критериите на другите си отхвърлен.защо ако слушаш различна от тяхната музика .. или се обличаш „странно” по техни думи .. – на нормалните , еднаквите – биваш считан за нещо по малко от тях .защо всеки трябва да се стреми да се харесва и прилича на заобикалящите го след като ... в тях ще вижда отражение не на една индивидуална душа .. а своето собствено изражение ..заедно с още десетки други . защо трябва всички да се превърнем в бездушевни дубликати след като можем да бъдем изящни изключения – изящни не като зашеметяващо красиви и обаятелни , .. изящни като такива притежаващи своя собствена харизма и личност .. уникална сама по себе си.как щеше да изглежда света ако всичко в него беше лика-прилика ? щяхме ли да се радваме на сладките и понякога забавни изключения на природата ? на клончето с форма на ръка .. ? на езерото , приличащо на небесен извор с извивките на русалка ? на камъчето изваяно от времето , придобило вид на сърчице .. ? щеше ли да ни прави впечатление как някое животно е различно от друго ? как едно кученце има черно петно около окото .. а друго – не ? как някоя котка ни гледа с воднистите си големи очи , докато друга примигва неможейки да ги отвори напълно .. ? как вълкът вие .. докато лъвът реве .. а делфинът сякаш пее ? щеше ли да ни се нрави как една снежинка кацнала върху лицето на любимия човек е с формата на шестоъгълник .. а друга – топяща се вече на земята е загубила очертанията си ?щеше ли намачканата опаковка от чипс да се различава от пълната такава .. щеше ли да ни напомня за моментите когато сме я изхрускали ? щеше ли да ни прави впечатление всеки един жест който правят за нас .. който остава в съзнанието ни и ни подтиква да го споделяме с другите за да споделят радостта ни .. или пък ни умолява да запазим за себе си защото е прекалено съкровен за да се сподели ? щяха ли женските извивки да правят вшечатление на мъжете .. ? щяха ли уменията на някой футболист да бъдат забелязвани като надхвърлящи очакванията ? щеше ли да има етническо неразбирателство между народите ? щеше ли Дядо Коледа да бъде затруднен при измислянето на подаръци за децата ? щеше ли сметаната да има същия си примамлив вкус .. ? щяха ли дъждът и слънцето да се съревновават в това кой да афектира настроението на хората ? щяха ли луната и звездите да служат за вдъхновение на едни и причина за тъга за други .. ? щях ли сега да пиша всичко това .. ? щеше ли Ти да го четеш ....?
НЕ ... защото в един свят в който различието е смятано за нещо низше , в който поразителната прилика към общоприетото е на почит .. никой не би се захванал да изброи всичко изписано дотук .. и никой не би му обърнал внимание .. защото единствено в свят несъвършен колкото нашия е възможно да съществуват идеи за съвършенство – така бленувано и в същия момент недостижимо .и защото само в свят като нашия някой би се опитал да намери обеснение за всичко непонятно .. и да опита да предаде разбиранията си на другите .. но не е ли това пак един вид уеднаквяване ? на виждания и възприятия .. ? или е просто зов ... зов към всички разумни същества да осъзнаят какво е важното за тях в живота .. и да се стремят към него .. да не го изоставят заради общественото мнение .. и когато го постигнат .. да се чувства горди от себе си .. и доволни от това че са се отказали да робуват на гросмайстора , управляващ всички тези еднотипни пешки които ги заобикалят ..
ами ти ... за какво мечтаеш ти .. ? и само не ми казвай – „ да бъда пешка” ...