петък, 7 май 2010 г.

Различен


Случвало ли ти се е да стоиш ..сам самичък някъде .. без значение къде .. и да се чудиш защо светът е такъв .. защо ако не спадащ към критериите на другите си отхвърлен.защо ако слушаш различна от тяхната музика .. или се обличаш „странно” по техни думи .. – на нормалните , еднаквите – биваш считан за нещо по малко от тях .защо всеки трябва да се стреми да се харесва и прилича на заобикалящите го след като ... в тях ще вижда отражение не на една индивидуална душа .. а своето собствено изражение ..заедно с още десетки други . защо трябва всички да се превърнем в бездушевни дубликати след като можем да бъдем изящни изключения – изящни не като зашеметяващо красиви и обаятелни , .. изящни като такива притежаващи своя собствена харизма и личност .. уникална сама по себе си.как щеше да изглежда света ако всичко в него беше лика-прилика ? щяхме ли да се радваме на сладките и понякога забавни изключения на природата ? на клончето с форма на ръка .. ? на езерото , приличащо на небесен извор с извивките на русалка ? на камъчето изваяно от времето , придобило вид на сърчице .. ? щеше ли да ни прави впечатление как някое животно е различно от друго ? как едно кученце има черно петно около окото .. а друго – не ? как някоя котка ни гледа с воднистите си големи очи , докато друга примигва неможейки да ги отвори напълно .. ? как вълкът вие .. докато лъвът реве .. а делфинът сякаш пее ? щеше ли да ни се нрави как една снежинка кацнала върху лицето на любимия човек е с формата на шестоъгълник .. а друга – топяща се вече на земята е загубила очертанията си ?щеше ли намачканата опаковка от чипс да се различава от пълната такава .. щеше ли да ни напомня за моментите когато сме я изхрускали ? щеше ли да ни прави впечатление всеки един жест който правят за нас .. който остава в съзнанието ни и ни подтиква да го споделяме с другите за да споделят радостта ни .. или пък ни умолява да запазим за себе си защото е прекалено съкровен за да се сподели ? щяха ли женските извивки да правят вшечатление на мъжете .. ? щяха ли уменията на някой футболист да бъдат забелязвани като надхвърлящи очакванията ? щеше ли да има етническо неразбирателство между народите ? щеше ли Дядо Коледа да бъде затруднен при измислянето на подаръци за децата ? щеше ли сметаната да има същия си примамлив вкус .. ? щяха ли дъждът и слънцето да се съревновават в това кой да афектира настроението на хората ? щяха ли луната и звездите да служат за вдъхновение на едни и причина за тъга за други .. ? щях ли сега да пиша всичко това .. ? щеше ли Ти да го четеш ....?
НЕ ... защото в един свят в който различието е смятано за нещо низше , в който поразителната прилика към общоприетото е на почит .. никой не би се захванал да изброи всичко изписано дотук .. и никой не би му обърнал внимание .. защото единствено в свят несъвършен колкото нашия е възможно да съществуват идеи за съвършенство – така бленувано и в същия момент недостижимо .и защото само в свят като нашия някой би се опитал да намери обеснение за всичко непонятно .. и да опита да предаде разбиранията си на другите .. но не е ли това пак един вид уеднаквяване ? на виждания и възприятия .. ? или е просто зов ... зов към всички разумни същества да осъзнаят какво е важното за тях в живота .. и да се стремят към него .. да не го изоставят заради общественото мнение .. и когато го постигнат .. да се чувства горди от себе си .. и доволни от това че са се отказали да робуват на гросмайстора , управляващ всички тези еднотипни пешки които ги заобикалят ..
ами ти ... за какво мечтаеш ти .. ? и само не ми казвай – „ да бъда пешка” ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар