Гняв

През изминалите наскоро дни една определена мисъл ми се въртеше в главата : " няма за какво да пиша .. " - или по -точно не съм в настроение да пиша за каквото и да било.Няма определена причина .. просто така.Но ето че се появи нещо което да ми даде стимул да драсна някой и друг ред.Гневът.Това състояние на невъздържаност и адреналин.Чувството което те прояжда ,подтиквайки те да вършиш понякога неща които са непонятни за теб.Това състояние на духа , което сякаш е създадено да ни дава сила , с която да издържаме на някои външни влияния , правеща ни толкова уязвима пък за други такива.Фен съм на рока и метъла .. не го крия.И сега когато съм се оставил на мрачните лирики на по - големия бунтар от двамата чувствам прилив на емоции в себе си.С всеки един крясък .. с всяко едно раздиране на въздуха от китарата , с всеки следващ трак гневът в мен расте .Прегръщайки сърцето ми ми показва че всеки от нас си има както светла така и тъмна страна.искам да ударя нещо .. ала ръката ме боли .сами се досещате може би защо .. ако не - да речем че не за първи път ми идва да пиша за гнева.побиват ме тръпки.започвам да си припявам.усещам как в отражението на прозореца забелязвам въображаем пламък в очите си.прехапвам устни.искам да се пренеса някъде .. някъде където бих могъл да се успокоя .. чрез изливане на всичкия негативизъм , натрупал се в мен.някъде където нито звук .. нито движение ще ме разсейват.някъде където ще бъда единствено аз - сам насред собствените си мисли и чувства.дали съществува такова място .. се питам аз.трябва ли да изпитвам угризения че искам това от света ? да ме остави за момент намира и да ми позволи да се самовглъбя в собствените си терзания ... не зная .. но знам едно .. човечеството може да е намерило лек за множество болести и състояния ... но за отрязъка от време през които всеки един от нас губи собствения си облик и се превръща в разярено подобие на нещо по - чуждо за възприятията на този свят ... антидот няма ...