Eternal Flame Runs Through My Veins

Студените му черни очи срещнаха топлите кафяви ,стоящи на десетина метра от него.Пристъпи без да тръпне и косъм по тялото му.Спря на един дъх разстояние от втрещената си "убийца" ... Тя премигна.
"Дръпна спусъка.. просто така ? " - попита с глас .. мъртвешки хладен , така спокоен ...
"Не си мисли,че ми беше лесно ... "
"Глупости!" - нямаше и нотка гняв в думите му ,ала въздействието им бе мигновено ... тя се свлече в краката му.Той отстъпи назад ... неприязънта в погледа му сякаш пробиваше дупка в тялото й.Облак скри луната ,връщайки почти непрогледния мрак.Само два чифта блестящи очи светеха в нощта.
"Нека ти разкажа история ... история за двама неразделни приятели .двама,вглъбени в собствен свят ... погълнати от мистичното .. търсещи неизвестното..."- започна с твърд,равен глас разказа си.
"Бяхме така запалени по това да бъдем различни,да постигнем нещо ,за което никой друг не би мечтал дори.прекарвахме с дни затворени в мазето ми.четяхме безброй книги.водехме си записки.от време на време си хвърляхме по някой безмълвен поглед .. и пак се връщахме към заниманието си.разбирахме се без думи.бяхме преминали на съвсем друго ниво на общуване.бяхме щастливи с живота ,който имахме." - в разказа му нямаше и капка живописност.говореше с кратки ,отсечени изречения - без да издава каквато и да е емоция.
"времето летеше , а ние сякаш се приближавахме до бляна си с всяка изминала секунда.това,което не знаехме бе ,че ... постигането на тази мечта щеше да бъде само началото на едно безкрайно пътуване-пътуване ,което почерни душата и на двама ни."-тук строполилата се жена усети едва доловимата печална усмивка на лицето му ... той страдаше вътрешно.
"Метаморфоза" ... замълча ,отправяйки поглед в неизвестното.
-
Дъждът се изля така ,сякаш всичкия гняв на света бе придобил материална форма.Гръм отекна ,карайки немощната слушателка да запуши ушите си.Сякаш стояха на върха на света ... без дори следа от пътечка ,която да води надолу .. към спасението.Спасение ... дума , която в живота на нашия герой имаше толкова много значения...
"Трябва да намерим подслон ... няма да издържиш още дълго ,ако бурята се усили." - не беше загрижен за живота ѝ , по-скоро имаше странното усещане ,че ще има нужда от нея през пътуването си.Помогна и да се изправи и двамата закрачиха напред в неизвестното.
"Имам фенер .. чакай .. " - продума за първи път от доста време тя.
"Нямам време" - беше ответния отговор.Засили се и с всичка сила блъсна нищото.Постоя втренчен за секунда...
Оказа се,че това "нищо" всъщност е разбита вече врата .. Влезе в подобие на барака - от книгите си знаеше ,че според формата и може да я опише като древно убежище на ,така наречените , друиди.Извади мокра кутийка кибрит.
"Не ставай смешен" - каза недоверчиво спътничката му.
"Само ако обещаеш,че няма да се смееш ... "- отвърна той палейки огън с едно рязко движение.Клечката изглеждаше съвсем обикновена ,ала ... пламъкът ѝ така и не угасваше.Освети стената и потъна в мисли.Цялата беше изписана с неясни символи,които обаче, явно,значеха нещо за него.Повдигна десния крайчец на горната си устна.Погледът му се разриши прочитайки и последния ред...
"Изправен пред съдбовен избор ,това което ще определи участта ти ще бъде не друго ,а твоята вяра.Единствено и само Тя"-изрече думите наум.Погледна сгушилата се в ъгъла непозната.Затворила очи ,тя вече спеше.Реши да последва примера ѝ и да опита да възстанови част от енергията си.Седна , застопорявайки клечката кибрит ,така че да осветява почти цялата стая.Затвори очи.
...
Размазани образи се гонеха в съзнанието му ,опитвайки се да създадат дори жалко подобие на сън.Но не се получаваше.Сякаш пред всеки един от тях имаше стена ,в която мощно се удряха,обричайки желанието на героя да разбере какво искат да му кажат.
-
Трепна.Пламъкът угасна.Нещо не беше наред...


-To Be Continued-

A Walk Through The Woods Of A Sick Mind

Вървеше из гората без да спира.дишаше равномерно и премерено.мракът ,образуван от короните на дърветата му служеше като перфектното прикритие.но това , което искаше да скрие от хорските очи не беше неговата физическа страна.опитваше се да запази в тайна своята душевност.обърканият му ,и в същото време, така подреден ум препускаше с километри пред действията му.хиляди мисли минаваха през главата му като светкавица ,прорязала дъждовното небе.ето,че заваля.не само в съзнанието му - усети капка по челото си - задаваше се буря.забърза крачка.трябваше да стигне до жадуваното място преди да е станало прекалено късно.препъна се за първи път.спря за секунда.усети несигурност.притеснение.глад.от много време не беше изпитвал , която и да е от тези емоции."само ако можех да върна времето назад ... да променя съдбата си ... да се отдам на човешкото ... да преглътна страха си ... да направя онази решителна крачка.. ".въздъхна едва чуто.продължи по пътя си.изглеждаше,все едно пътечката няма край .. лъкатушеше сред масивните стъбла ,покрити с мъх ,губейки се в безкрайността.в съзнанието му се надигаха като гореща лава мисли за нещо крайно ... неописуемо ... греховно ... ала така и не можеше да определи какво точно - вулканът още не беше изригнал .затвори за миг очи , застанал прав пред кръстопът в пътуването си - две идентично изглеждащи разклонения на пътеката стояха пред него.реши ,че не иска да избира никоя от тях .. запретна ръкави и пое през храстите по средата на неговата дилема.одра крак ... одра ръка ... струйка кръв текна от разранената му устна ... продължаваше обаче ... нещо вътре в него продължаваше да го бута напред .. към неизвестното ... към светлината ,може би ? излезе от капана на горските растения... изправи снага ... погледна напред - все същия непрогледен мрак.затича се ... чувстваше ,че няма как да спре.просто го правеше ... стотици текстове на песни избухваха в хаотичен ред в главата му.прилив на енергия ... на адреналин ... на желание ...
"СПРИ!" ... предупреди го съзнанието му .. изведнъж стоеше на ръба на бездна .. простираща се отвъд осветената от луна земя.за миг помисли ,че сънува ... после отново усети този лек ветрец ... както там .. на терасата .разпери ръце ... пламък в очите ... огън в душата ... дяволита усмивка ... пристъпи напред .. знаеше си ,че всичко е плод на въображението му ... знаеше ,че ще усети твърда повърхност под крака си ...
Най-накрая беше успял да победи в играта със собственото си съзнание .ала това съвсем не беше края на пътуването му.то тепърва придобиваше облик ...когато погледна надолу осъзна ,че стъпва по наистина тесен мост ... сливащ се с черния цвят на всичко наоколо.ЖИВ СЪМ! ... кръвта закипя във вените му ... премина ,сякаш летейки ... така леко и неусетно .. от другата страна.

Замръзна ...погледът му се вледени ... настръхна ... дъхът му спря...
Изкрещя от пронизващата болка на прегръдката между плътта му и куршума !
...
Черна сълза капна от притвореното му око ... "Жалко,че не можеш да ме убиеш по този начин..." - каза той с неприкрита нотка на горчивина в гласа.
"Аз ... ти ... " - тя изпусна пистолета - " Как ? " - попита наивно ...
"Надявам се никога да не ти се наложи да разбереш ..."

-To Be Continued-

Arisen

Лек ветрец побутна кичура коса ,запречващ видимостта на окото му.Чу се крясък на птица,заблудено полетяла в нощта.Той не трепна дори.Стоеше като статуя на своята тераса ,излъчвайки някакво странно ... безразличие.Само по себе си то бе разбираемо , ала силата , с която действаше на всеки ,който го зърне го правеше явление , залужаващо си вниманието.Безразличие към света ... към хората и въздуха ... към облаците и вятъра.Единственото , което приковаваше интереса му бе луната.Опияняващата й светлина сякаш му вдъхваше сила , държейки го в плен - обречен .Мигна.Усети прилив на желание и енергия.Часовникът удари 12.След пъргав скок героят ни се изгуби в тъмнината на улицата.Единствено бързият ход на обувките му ми подсказваше къде е.Сви в дебрите на крайградската гора , минавайки през мост ,чиято възраст никой не знаеше.

-To Be Continued-
P.S. : Запалих ли интереса ви ?

InsoM(a)niac `

Минава 3 часа ... изслушвам си едно от любимите парчета на Machine Head за 10 път и размишлявам.Размишлявам ,защото ... lets face it - нямам голям избор от събеседници в този час.През ума ми хвърчат безброй мисли и все още не знае какво ще излезе от днешното ми драскане.. Но едно е сигурно - искам да пиша.Така,че нека видим какво ще се получи...