A Walk Through The Woods Of A Sick Mind

Вървеше из гората без да спира.дишаше равномерно и премерено.мракът ,образуван от короните на дърветата му служеше като перфектното прикритие.но това , което искаше да скрие от хорските очи не беше неговата физическа страна.опитваше се да запази в тайна своята душевност.обърканият му ,и в същото време, така подреден ум препускаше с километри пред действията му.хиляди мисли минаваха през главата му като светкавица ,прорязала дъждовното небе.ето,че заваля.не само в съзнанието му - усети капка по челото си - задаваше се буря.забърза крачка.трябваше да стигне до жадуваното място преди да е станало прекалено късно.препъна се за първи път.спря за секунда.усети несигурност.притеснение.глад.от много време не беше изпитвал , която и да е от тези емоции."само ако можех да върна времето назад ... да променя съдбата си ... да се отдам на човешкото ... да преглътна страха си ... да направя онази решителна крачка.. ".въздъхна едва чуто.продължи по пътя си.изглеждаше,все едно пътечката няма край .. лъкатушеше сред масивните стъбла ,покрити с мъх ,губейки се в безкрайността.в съзнанието му се надигаха като гореща лава мисли за нещо крайно ... неописуемо ... греховно ... ала така и не можеше да определи какво точно - вулканът още не беше изригнал .затвори за миг очи , застанал прав пред кръстопът в пътуването си - две идентично изглеждащи разклонения на пътеката стояха пред него.реши ,че не иска да избира никоя от тях .. запретна ръкави и пое през храстите по средата на неговата дилема.одра крак ... одра ръка ... струйка кръв текна от разранената му устна ... продължаваше обаче ... нещо вътре в него продължаваше да го бута напред .. към неизвестното ... към светлината ,може би ? излезе от капана на горските растения... изправи снага ... погледна напред - все същия непрогледен мрак.затича се ... чувстваше ,че няма как да спре.просто го правеше ... стотици текстове на песни избухваха в хаотичен ред в главата му.прилив на енергия ... на адреналин ... на желание ...
"СПРИ!" ... предупреди го съзнанието му .. изведнъж стоеше на ръба на бездна .. простираща се отвъд осветената от луна земя.за миг помисли ,че сънува ... после отново усети този лек ветрец ... както там .. на терасата .разпери ръце ... пламък в очите ... огън в душата ... дяволита усмивка ... пристъпи напред .. знаеше си ,че всичко е плод на въображението му ... знаеше ,че ще усети твърда повърхност под крака си ...
Най-накрая беше успял да победи в играта със собственото си съзнание .ала това съвсем не беше края на пътуването му.то тепърва придобиваше облик ...когато погледна надолу осъзна ,че стъпва по наистина тесен мост ... сливащ се с черния цвят на всичко наоколо.ЖИВ СЪМ! ... кръвта закипя във вените му ... премина ,сякаш летейки ... така леко и неусетно .. от другата страна.

Замръзна ...погледът му се вледени ... настръхна ... дъхът му спря...
Изкрещя от пронизващата болка на прегръдката между плътта му и куршума !
...
Черна сълза капна от притвореното му око ... "Жалко,че не можеш да ме убиеш по този начин..." - каза той с неприкрита нотка на горчивина в гласа.
"Аз ... ти ... " - тя изпусна пистолета - " Как ? " - попита наивно ...
"Надявам се никога да не ти се наложи да разбереш ..."

-To Be Continued-