Студените му черни очи срещнаха топлите кафяви ,стоящи на десетина метра от него.Пристъпи без да тръпне и косъм по тялото му.Спря на един дъх разстояние от втрещената си "убийца" ... Тя премигна.
"Дръпна спусъка.. просто така ? " - попита с глас .. мъртвешки хладен , така спокоен ...
"Не си мисли,че ми беше лесно ... "
"Глупости!" - нямаше и нотка гняв в думите му ,ала въздействието им бе мигновено ... тя се свлече в краката му.Той отстъпи назад ... неприязънта в погледа му сякаш пробиваше дупка в тялото й.Облак скри луната ,връщайки почти непрогледния мрак.Само два чифта блестящи очи светеха в нощта.
"Нека ти разкажа история ... история за двама неразделни приятели .двама,вглъбени в собствен свят ... погълнати от мистичното .. търсещи неизвестното..."- започна с твърд,равен глас разказа си.
"Бяхме така запалени по това да бъдем различни,да постигнем нещо ,за което никой друг не би мечтал дори.прекарвахме с дни затворени в мазето ми.четяхме безброй книги.водехме си записки.от време на време си хвърляхме по някой безмълвен поглед .. и пак се връщахме към заниманието си.разбирахме се без думи.бяхме преминали на съвсем друго ниво на общуване.бяхме щастливи с живота ,който имахме." - в разказа му нямаше и капка живописност.говореше с кратки ,отсечени изречения - без да издава каквато и да е емоция.
"времето летеше , а ние сякаш се приближавахме до бляна си с всяка изминала секунда.това,което не знаехме бе ,че ... постигането на тази мечта щеше да бъде само началото на едно безкрайно пътуване-пътуване ,което почерни душата и на двама ни."-тук строполилата се жена усети едва доловимата печална усмивка на лицето му ... той страдаше вътрешно.
"Метаморфоза" ... замълча ,отправяйки поглед в неизвестното.
-
Дъждът се изля така ,сякаш всичкия гняв на света бе придобил материална форма.Гръм отекна ,карайки немощната слушателка да запуши ушите си.Сякаш стояха на върха на света ... без дори следа от пътечка ,която да води надолу .. към спасението.Спасение ... дума , която в живота на нашия герой имаше толкова много значения...
"Трябва да намерим подслон ... няма да издържиш още дълго ,ако бурята се усили." - не беше загрижен за живота ѝ , по-скоро имаше странното усещане ,че ще има нужда от нея през пътуването си.Помогна и да се изправи и двамата закрачиха напред в неизвестното.
"Имам фенер .. чакай .. " - продума за първи път от доста време тя.
"Нямам време" - беше ответния отговор.Засили се и с всичка сила блъсна нищото.Постоя втренчен за секунда...
Оказа се,че това "нищо" всъщност е разбита вече врата .. Влезе в подобие на барака - от книгите си знаеше ,че според формата и може да я опише като древно убежище на ,така наречените , друиди.Извади мокра кутийка кибрит.
"Не ставай смешен" - каза недоверчиво спътничката му.
"Само ако обещаеш,че няма да се смееш ... "- отвърна той палейки огън с едно рязко движение.Клечката изглеждаше съвсем обикновена ,ала ... пламъкът ѝ така и не угасваше.Освети стената и потъна в мисли.Цялата беше изписана с неясни символи,които обаче, явно,значеха нещо за него.Повдигна десния крайчец на горната си устна.Погледът му се разриши прочитайки и последния ред...
"Изправен пред съдбовен избор ,това което ще определи участта ти ще бъде не друго ,а твоята вяра.Единствено и само Тя"-изрече думите наум.Погледна сгушилата се в ъгъла непозната.Затворила очи ,тя вече спеше.Реши да последва примера ѝ и да опита да възстанови част от енергията си.Седна , застопорявайки клечката кибрит ,така че да осветява почти цялата стая.Затвори очи.
...
Размазани образи се гонеха в съзнанието му ,опитвайки се да създадат дори жалко подобие на сън.Но не се получаваше.Сякаш пред всеки един от тях имаше стена ,в която мощно се удряха,обричайки желанието на героя да разбере какво искат да му кажат.
-
Трепна.Пламъкът угасна.Нещо не беше наред...
-To Be Continued-
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар