Arisen

Лек ветрец побутна кичура коса ,запречващ видимостта на окото му.Чу се крясък на птица,заблудено полетяла в нощта.Той не трепна дори.Стоеше като статуя на своята тераса ,излъчвайки някакво странно ... безразличие.Само по себе си то бе разбираемо , ала силата , с която действаше на всеки ,който го зърне го правеше явление , залужаващо си вниманието.Безразличие към света ... към хората и въздуха ... към облаците и вятъра.Единственото , което приковаваше интереса му бе луната.Опияняващата й светлина сякаш му вдъхваше сила , държейки го в плен - обречен .Мигна.Усети прилив на желание и енергия.Часовникът удари 12.След пъргав скок героят ни се изгуби в тъмнината на улицата.Единствено бързият ход на обувките му ми подсказваше къде е.Сви в дебрите на крайградската гора , минавайки през мост ,чиято възраст никой не знаеше.

-To Be Continued-
P.S. : Запалих ли интереса ви ?