Червена нощ

Бродя сам по улици празни
Обвива ме с прегръдка нощта
Шибано жужене ме дразни
Оспорва на мисълта ми мощта
Полудявам ли питам се
Фантазия или реалност?
Продължавам , лутам се
Разнищва ме нежна леталност
Отваря се земята безплътна
Ала стоя,не потъвам в нея
Отдолу гледа ме , мътна
Нашепва ми безропотно да се рея
Една кристална картина
Невинно привидение,може би
Образ, даващ ми причина
Да страдам,да крещя,да боли.
И отдавам се на това изкушение
Наречи ме луд?!
Ала по-добре огнено бдение,
Отколкото черен самотен студ!