Нека

Сграда ,със стени остарели
Стаи , пълни , ала бездушни
Погледи незрящи, замрели
Умове , поразени от градушки.
Учители на автопилот
Ученици блъскащи снаги
Всички затворени в този кивот
станали на правилата слуги.
Строят несъзнателно дворец
на нищета и сива еднаквост
дават условия на слепия творец
да ги нахули със съпричастност.
Затваря очи - мислите крещят
с въображаем танк погазва оковите
на робския вековен път
дава воля на идеите - новите.
И те , обаче, обречени неродени
плачат с тежки кървави сълзи
знаейки ,че са пагубно сломени
казват си : Той сам ще ни срази.
Войната в разума извратен
безброй години ще взима връх
докато тялото вяло хваща тен
душата да мръзне на студ.
Един стон само дели Аз
от Ние - заблудени , промити
Един стон може от раз
да съживи мечтите разбити.
Клавиш, струна , барабан ,
нота , октава , глас ангелски
градят заедно сакрален таран
за ушите грубо заглушени.
Събуди се, прогледни с усмивка
Укори се, приеми истинското
Облечи се, разтъпчи по таз покривка
обувките на далечно бленуваното.
Не ни трябват Световни чудеса
нуждаем се просто от надежда
Стига ми да погледна света
където обикновения човек нарежда:
-Нека опазим белите си дробове
-Нека спасим частите от мозайка
-Нека хванати за ръце
да пратим негативното в утайка.
-Нека вдигнем глава замечтано
-Нека сътворим си красота
-Нека подготвим се от рано
За на света краха !