Кървава Ода

Кървави реки мият грубо земята
Празни очи протягат се към небето
Без ръце, отсечени са им краката
всички до един приветстват въжето.
Гробна тишина сетивата разяжда
Лек дъждец,барабанещ по костта
Пиявица на плътта угажда
Лешояд разкъсващ доволно плътта.
Телеса,едно до друго наредени
В мъртвешки марш застинали
Безброй души,отдавна сломени
нашепват за спомени отминали.
Черно небе, опасано със змии
Грозна земя,раздирана от стенания
Изсипани сякаш са всички помии
от последните човешки издихания.
Ода за безпощадните-хаоса и мрака
за вечната болка сладка
Смъртта на вратата радостно трака
да драсне за книгата поредната извадка..