Изкуствена светлина

Един лош спомен избледнява единствено в светлината на едно позитивно настояще ..което бива предпоставка за по-красиво бъдеще.Но като го няма .. какво правим? Купуваме фенерче?

Точка в море от `сякви други възгордяни препинателни знаци

"Бори се за това, което обичаш и искаш" - учил ме е баща ми. Благодарен съм му за което. Не просто ме е учил ,а е предал собствената си жар на сина си, давайки ми шанса да чувствам толкова силно емоциите, че да си заслужава да им посветя мечтите си.Копнежът е най-голямата движеща сила в света. Без значение дали по пари,любов,власт или нещо друго, желанието да "притежаваме" нещо ни бута напред към целта. Защо в качивки ? Защото никой не може истински да притежава нещо. Всичко е преходно? - ще попита някой. Не, но всичко Може да бъде такова. От нас самите зависи. Парите могат както да се печелят ,така и да се губят. Надмощието и властта могат да бъдат както отнети .. така и предадени..безвъзвратно. Любовта от друга страна е малко по-комплицирана. Може ли да бъде преход тя? Ако е истинска,казвам аз - Не.Без значение от обстоятелствата - пречки, природни стихии , галактически избухвания или просто розови слонове , едно е чувството ,което остава вечно. Много романтично звучиш ,блах-блах-блах.. Окей,нека звуча така. Не се срамувам от това,че мога да призная спокойно това, което всеки един е усетил ... или му предстои да усети поне един път в живота си. Защото това е нормалния ход на вселената. Тя си знае работата. Ако ли не - винаги можем да ѝ напомним. Не са малко на брой примерите за "адска" любов в историята на света. И не малко са хулителите им. Ала кой ще слуша някой ограничен дърдорко , когато може да прекара толкова по-приятни моменти в компанията на нечии сладки устни. Тази драсканица не се отнася за любовта. А за хората, които я изпитват. Защото всичко в света на всеки започва и свършва от самите нас.Раждаме се и умираме сами. Живеем ,обаче, с хиляди , милиони дори ,контакти. Но без значение от броя на обкръжението ни ,пак запазваме умението си да ценим и да се борим. Разстоянието не е мерило. Нито потеклото. Или културата. Нито езика. Или възприятията за света. Единственото , което тежи е онова , което кара сърцето ти да тупти като барабан по време на концерт на Machine Head. Онова топче , което сякаш засяда в гърлото , когато тъжиш истински по някой. Емоцията , която смачква представите ти , в момента на осъзнаване ,че притежаваш нещо необикновено. Без кавички ? Да, без.За мен,единствено това може да бъде мое истински.Както и аз на нея.Точка.Моята точка.(6)

Недоумение

Вървеше с тежка стъпка по тъмната криволичеща пътека.Заобикаляйки вековните дървета, не поглеждаше дори напред.Тук-там някой лунен лъч пронизваше мрака. Също както разочарованието пронизваше мислите му. Черната качулка скриваше изтощеното лице.Мечът подрънкваше на кръстта.Беше тръгнал сам по най-опасният път на света - този на самотата. Зарязал приятели и семейство далеч назад във време и пространство , Единакът беше решил ,че животът за него е това - да странства. Да обиколи света без никой да го познава. Чу шум и спря за секунда. Хм,просто шум? .. Продължи нащрек по пътя си неизвестен. Пред лицето му изскочи някакво адско създание , ала с един замах на острието то падна убито. Лесна работа. През годините често се бе срещал с такива творения проблемни. Нямаше път ,обаче , в който да не ги бе победил. След часове ходене , най-после достигна колиба. Вътре мъждукаше малка лампа .. и той реши да почука на вратата , да потърси място за през нощта.
-Кой е там ? - чу се изнемощял глас на старец.
-Просто човек съм. - отвърна героят.
Вратата се отвори , откривайки гледката към благо остаряло лице.
-Правилен отговор.Заповядай момче ... очаквахме те.
Нотка недоумение светна в главата на мъжа.. но нямаше време да премисля. С лека усмивка премина прага на къщата и седна на един стар стол.
-Аз съм твоят Покровител.
-Покровител??
-Късно е.Изморен си от пътя.Лягай да поспиш.Утре те чака дълъг ден...
-Но...
-Не спори, момче. Утрото е по-мъдро.
-... Благодаря за гостоприемството..
-Това ми е работата- каза с усмивка стареца.
Младежът с недоумение легна на едно от леглата в притъмнената стая. Любопитството дразнеше трезвите му мисли. Заспа с желание да разбере повече за този човек.. Но това щеше да стане утре.


-to be continued-

толковасъмвглъбенвписанеточенемогаданатиснашпацията`

Не знам дори защо пуснах блога по никое време... знам само ,че имам нужда да пиша. Да драсна каквото и да е ... Да изразя някак всичко - едно така мъничко всичко .. Сънищата ми напоследък са все от странни по-странни , така че не виждам голям смисъл да им отдавам специално внимание. Да,уважавам ги , ала ... не ми е до сънища сега. И времето на мечтите отмина.. сега просто стоя и приемам реалността ,такава каквато е. Красива до болка. Благословена да бъде себе си, без да ѝ пука на кого ще се хареса и на кого - не.Хубаво е,че имам брада.. в такива моменти я почесвам в изкуствен жест на извираща мъдрост(а всъщност просто ми допада звука от "дращенето").Истина ли е,че носим парче от всяко преживяване във себе си ,било то значимо или не толкова? Всичко ли оставя следа? Съмнява ме ... знам при мен кое го прави. Един поглед, дума , жест , прегръдка ... игра ... целувка ... емоция ? В мен живеят двама .. Сега говори онзи - смотаният романтик ... за малко е успял да шътне устата на мрачния метъляга и си трака по клавишите наволя. Защото дори и толкова различни,двамата споделят едно общо - способни са да обичат еднакво силно. Показват го различно - Да , но винаги е истинско... -гладен съм- .. Не смятам ,че днешният пост ще има някакъв задълбочен смисъл ,(отвсякъде погледнато си личи , че единственото което струи от него е носталгия ,и някаква псевдомъдрост a.k.a. тъга) просто буквите някак успокояват немирната душа... Дължа им толкова много .. колко пъти са ме избавяли от състояние на призрачност , предоставяйки ми възможността забързо да се отърся от всичко негативно , припявайки си Here I go again .. знаете си на коя група.Няма да мога да ги чуя .. и тях , и Соната .. ама здраве да е. Ще дойдат пак (дано). Странно е ,обаче, как всяка муза е оставяла парченца( различни по големина ) в мен .. И как от време на време те се прераждат - не че в момента пиша шедьовър,напротив, най-вероятно отстрани е пълна боза, но ... усещането го има .. едно пламъче тук , в гърдите .. точно там- да..... -въздишка- ... Жалко,че най-често утрешният ден ме посреща с кофа студена вода и огънят се скрива. Невърмайнд .. отивам да щурмувам хладилника ......

Paradise Lost

Rivers filled with blood
Bodies all over the ground
Skulls invading the mud
The Death wins another round
Demolished hopes forsaken
Crushed dreams forgotten
Blades for stars mistaken
Flesh lies silently rotten
Demonic thoughts cross the mind
Devilish screams tear the sky
Here is a great place to grind
Cuz` you`ll fall as you try to fly!
Dante`s paradise lost
Satan`s beloved home
where he loves the most
his sacred blackened throne!
Blast of defiled souls
Army of undead spirits
The raven masterly calls
Inspiring my fuckin` lyrics!