толковасъмвглъбенвписанеточенемогаданатиснашпацията`

Не знам дори защо пуснах блога по никое време... знам само ,че имам нужда да пиша. Да драсна каквото и да е ... Да изразя някак всичко - едно така мъничко всичко .. Сънищата ми напоследък са все от странни по-странни , така че не виждам голям смисъл да им отдавам специално внимание. Да,уважавам ги , ала ... не ми е до сънища сега. И времето на мечтите отмина.. сега просто стоя и приемам реалността ,такава каквато е. Красива до болка. Благословена да бъде себе си, без да ѝ пука на кого ще се хареса и на кого - не.Хубаво е,че имам брада.. в такива моменти я почесвам в изкуствен жест на извираща мъдрост(а всъщност просто ми допада звука от "дращенето").Истина ли е,че носим парче от всяко преживяване във себе си ,било то значимо или не толкова? Всичко ли оставя следа? Съмнява ме ... знам при мен кое го прави. Един поглед, дума , жест , прегръдка ... игра ... целувка ... емоция ? В мен живеят двама .. Сега говори онзи - смотаният романтик ... за малко е успял да шътне устата на мрачния метъляга и си трака по клавишите наволя. Защото дори и толкова различни,двамата споделят едно общо - способни са да обичат еднакво силно. Показват го различно - Да , но винаги е истинско... -гладен съм- .. Не смятам ,че днешният пост ще има някакъв задълбочен смисъл ,(отвсякъде погледнато си личи , че единственото което струи от него е носталгия ,и някаква псевдомъдрост a.k.a. тъга) просто буквите някак успокояват немирната душа... Дължа им толкова много .. колко пъти са ме избавяли от състояние на призрачност , предоставяйки ми възможността забързо да се отърся от всичко негативно , припявайки си Here I go again .. знаете си на коя група.Няма да мога да ги чуя .. и тях , и Соната .. ама здраве да е. Ще дойдат пак (дано). Странно е ,обаче, как всяка муза е оставяла парченца( различни по големина ) в мен .. И как от време на време те се прераждат - не че в момента пиша шедьовър,напротив, най-вероятно отстрани е пълна боза, но ... усещането го има .. едно пламъче тук , в гърдите .. точно там- да..... -въздишка- ... Жалко,че най-често утрешният ден ме посреща с кофа студена вода и огънят се скрива. Невърмайнд .. отивам да щурмувам хладилника ......