Точка в море от `сякви други възгордяни препинателни знаци

"Бори се за това, което обичаш и искаш" - учил ме е баща ми. Благодарен съм му за което. Не просто ме е учил ,а е предал собствената си жар на сина си, давайки ми шанса да чувствам толкова силно емоциите, че да си заслужава да им посветя мечтите си.Копнежът е най-голямата движеща сила в света. Без значение дали по пари,любов,власт или нещо друго, желанието да "притежаваме" нещо ни бута напред към целта. Защо в качивки ? Защото никой не може истински да притежава нещо. Всичко е преходно? - ще попита някой. Не, но всичко Може да бъде такова. От нас самите зависи. Парите могат както да се печелят ,така и да се губят. Надмощието и властта могат да бъдат както отнети .. така и предадени..безвъзвратно. Любовта от друга страна е малко по-комплицирана. Може ли да бъде преход тя? Ако е истинска,казвам аз - Не.Без значение от обстоятелствата - пречки, природни стихии , галактически избухвания или просто розови слонове , едно е чувството ,което остава вечно. Много романтично звучиш ,блах-блах-блах.. Окей,нека звуча така. Не се срамувам от това,че мога да призная спокойно това, което всеки един е усетил ... или му предстои да усети поне един път в живота си. Защото това е нормалния ход на вселената. Тя си знае работата. Ако ли не - винаги можем да ѝ напомним. Не са малко на брой примерите за "адска" любов в историята на света. И не малко са хулителите им. Ала кой ще слуша някой ограничен дърдорко , когато може да прекара толкова по-приятни моменти в компанията на нечии сладки устни. Тази драсканица не се отнася за любовта. А за хората, които я изпитват. Защото всичко в света на всеки започва и свършва от самите нас.Раждаме се и умираме сами. Живеем ,обаче, с хиляди , милиони дори ,контакти. Но без значение от броя на обкръжението ни ,пак запазваме умението си да ценим и да се борим. Разстоянието не е мерило. Нито потеклото. Или културата. Нито езика. Или възприятията за света. Единственото , което тежи е онова , което кара сърцето ти да тупти като барабан по време на концерт на Machine Head. Онова топче , което сякаш засяда в гърлото , когато тъжиш истински по някой. Емоцията , която смачква представите ти , в момента на осъзнаване ,че притежаваш нещо необикновено. Без кавички ? Да, без.За мен,единствено това може да бъде мое истински.Както и аз на нея.Точка.Моята точка.(6)