Полетът на един счупен пъзел

Намираме се в студения и тъмен град, наречен Даркадо. Вали проливен дъжд, забързани коли плискат с вода от гьоловете още по-забързаните пешеходци. Всеки бърза да стигне до Чистилището. Не,не точно това, за което си мислите. Разказвам ви за най-новата сграда в столицата на Неутопия. Тя привличаше хора от цялата страна с единствената по рода си Услуга за пречистване. Отбелязвайки третото хилядолетие, откакто религията е пътеводна светлина в живота на световното население, най- високостоящите в политиката и духовенството обединиха сили,за да създадат избавление за всички грешни души по света. С помощта на най-видните умове в науката и технологиите, те дадоха живот на системата Апокалипс. В сградата на Чистилището се помещаваха триста тридесет и три апарата, предлагащи най-уникалната опция, предлагана някога.
" Искате ли да отидете в Рая? "
Опциите за отговор бяха две, макар че, никой нямаше да избере втората дълго време след появата на новото чудо за човечеството.
При натискане на бутона "Да", клиентът биваше учтиво помолен от машината да докладва какъв грях е извършил. След внимателно анализиране на случая, иронично наречената Безгрешен код машина съобщаваше каква сума трябва да заплати съгрешилият. След извършване на транзакцията, надпис гласящ "Добре дошли отново на нашата страна! " донасяше успокоителна усмивка на посетителя. Системата работеше безотказно. Стотици хиляди доволни и спокойни клиенти на ден. Милиони на година. И,разбира се, трилиони в хазната. И в камбанариите на църквите. Високи, като небостъргач ще кажеш, сгради , целите обковани в злато и платина. Домове на последователите на религията, равняващи се на деветдесет и девет процента от световното население. Във въпросните грандиозни постройки се провеждаха проповеди и презентации, целящи обединяването на цялото човечество. Ала това, което бе прецедент, се изразяваше в неспирната им работа. Църквите не затваряха врати. По никое време. Работеха денонощно. За какво тогава им бе притрябвала цялата тази система, след като всеки можеше да се изповяда пред квалифициран свещеник. По всяко време. С разликата,че в тази епоха, застанала на ръба на времето, всичко изглеждаше по-сигурно, ако има прикрепена касова бележка към него. Несигурните в утрешния ден, изплашени граждани правеха всичко възможно, да достигнат сигурността, която да успокои затормозените им умове в края на работния ден. С популация над двайсет и седем милиарда, Земята се бе превърнала в един огромен гротесков образ, приличащ на разпореният стомах на някой праисторически хищник. Дори Канада бе пренаселена. На Антарктика се издигаха небостъргачи, високи по километър, само и само да се предотвратят нови пътувания до Марс. След трагедията с катастрофиралите първи четиристотин кораба, тръгнали натам, никой не искаше да рискува всичко, само за да види с очите си един изцяло нов, току прохождащ, свят. Апокалипс даваше сигурност, най-малкото до следващия ни грях. Хубавото бе, че всяка метростанция в града можеше да те отведе до величествения вход на Чистилището. А там спасението бе гарантирано. Стига да разполагаш с нужните средства. Никой не се срамуваше, да влезе и да огласи пред всеослушанието на едно роботизирано множество какви са демоните му. Не, не говоря за машините. По-скоро, визирам хилядите влизащи и излизащи хорица, подредени, сякаш, в някакъв дисциплиниран строй, прилъгващ със своята въображаема картинка на спасение. Никой нямаше страх от това, да стъпи накриво. Всичко биваше простено с една кратка разходка до центъра на града. Затвори,вече, нямаше. Никой не биваше съден, защото метрото бе по-бързо от остарелите полицейски коли. Духовното пречистване бе изместило фактологията. Ала не си мислете,че новата система осигуряваше на всички бандити неограничено поле за действие. За да ограбиш банка, например, трябваше да си готов да извадиш поне четири милиона от печалбата, за да може Апокалипс да ти предостави безгрижната светлина на утрешния ден. За убийство цената бе непосилна за почти всеки дишащ на Земята. Дори и космическа,обаче, фрапиращото бе, че тя,все пак, имаше цифрово измерение. Двадесет и четири цифри, мъдрещи се срещу учуденото лице на грешника. Всичко ли можеше да бъде простено ? Оказваше се,че хартийките бяха всесилни. Човекът бе паднал в робство на най-опасния диктатор. Парите. Грехът не беше грях. Беше ежедневна формалност. Парите не бяха просто средство за преживяване. Бяха самото преживяване. Тези, които не можеха да заплатят за ценната услуга на машините, биваха пращани в място, наречено Болница Мрак. А там, преживяване нямаше. "Пациентите" биваха разпределяни в някоя от стоте специално построени стаи в комплекса. Всяка една от тях бе звукоизолирана до степента,в която човек може да чуе как кръвта тече във вените му. Тишина, способна да измъкне съгрешилата душа от телесната ѝ обвивка,пращайки я в селенията на Душевната болница. Това бе истинската същност на Болница Мрак. Никой, обаче, не знаеше за тази подробност,докато не отидеше там. И никой, като че ли, не бе успял да се върне, за да разкаже. Хората даваха цели заплати, ипотекираха имоти, продаваха семейни ценности - както материални,така и духовни, само и само, да избегнат участта на помещаващите се в Мрак бедни души. Родителите не учеха децата на добро възпитание, каквото го помнят повечете от вас. Наместо това, им нареждаха, как изкарването на пари е най-жизненоважното нещо в света, защото кой, за Бога,в тези дни не е грешник. Една изчистена процедура на спасение, ден по ден дълбаеща все по-дълбоко към ядрото на Земята. Не физическото, а духовното. Нов световен ред, пратил планетата до крайния предел. Една грешна крачка и всичко щеше да се срути. Да се пръсне на парченца.. и да изпадне в забвение до края на времето. А във въздуха витаеше една особена атмосфера. Сякаш този ден наближаваше.

29.11.3006 година. 12:30 по обяд. Фоайето на Чистилището гъмжеше от чакащи, забързани да платят цената на несъвършената си природа. На никой не му се ходеше в разположената на полуостров Чукотка станция за покаяние. За Мрак се носеха различни, всевъзможни слухове, кой от кой по-извратени. Въпреки хилядите догадки, имаше само един човек, точно в това фоайе, точно днес, който знаеше какво наистина се случва зад стените на най-отблъскващата сграда, строена по повърхността на Земята.
- Ей, полудели ли сте всички ?! - истеричен мъж махаше с ръце, докато викаше с цяло гърло по скупчилата се около него тълпа. - Не можете ли да видите какво се случва тук? Не осъзнавате ли,че с всеки изминал ден, в който посетите това псевдочистилище, вие увеличавате греховете си многократно? За прошката няма парична цена, слепци такива! С тези пари помагате единствено и само на тези, които управляват като марионетки целия свят. Никой не ви гарантира светло бъдеще. В момента, в който съгрешите повече, отколкото може да покрия джобът ви, сте свършени. Никой няма да ви чака. Никой няма да ви отпусне кредит! Отивате там, откъдето аз се връщам!
- Това е Джони! - провикна се пребледнял чичка, стоящ на няма и метър от привидно лудия.
- Не е възможно! - включи се друг. - Всички видяхме как го отведоха, ти си полудял, също като този нехранимайко тук.
- А,ако ви споделя, господа, че между разума и лудостта разликата не е голяма. Някакви си децибели, не помня точно колко бяха. Когато стигнаха до нулата, почнах да превъртам. И да, бях там! Минах през Мрак и излязох от там. Но не мога да твърдя, че този, който влезе и този, който излезе, са един и същ човек. Това място те променя! Играе си с ума ти, докато не полудееш. Тогава идва трудната част. Започва да чопка по душата ти. Със заострените си, плесенясали нокти, дере, отделя на парченца част по част каквото е останало от покварената ти истинска същност. След това стъпква с финес разпиляния пъзел на съзнанието ти, внимателно, наистина внимателно, да не би да остави някоя здрава частичка. Истината е,че дори и да оцелееш след всичко това, нямаш сила да се зарадваш. Нямаш желание дори да се усмихнеш. Просто падаш, преди да се издигнеш. Единствено тогава, осъзнаваш въпросът на машината.Тя не е създадена, за да прощава греховете ви срещу пари. Апокалипс пита прост въпрос. Но отговорът му, уви, е най-сложният на света. И всичките пари на света не могат да ти осигурят място в Рая. За да отидеш, трябва да си готов да преодолееш себе си. Всички искате да отидете там, ала никой не е наистина готов да умре, за да го получи. Мрак ти осигурява това, което е нужно,за да го постигнеш. Разчленява те на милиони малки мисли и емоции. Докарва те до крайна лудост, която, обаче, е ключът към апокалипса на съзнанието.
- Апокалипс,вече, не значи разрушение, Джони! Сега се равнява на спасение! - фанатичен вик прекъсна речта на едва стоящият прав млад мъж.
- Тази дума никога не е значела което и да е от тези две понятия. Жалко,че няма да го разберете! Не и докато не отидете в Чукотка. - Джони погледна надолу, сякаш нямаше сила да вика повече. - Когато паднах треперещ след последното изпитание на програмата на болницата, разбрах. Роботите дават шанс за избор, не между Рай и Ад. Те просто проверяват дали си готов да отидеш горе, или предпочиташ да плащаш за удължаване на престоя си тук. Никоя машина няма да те прати в Ада, ако избереш другата опция. Но виж, ако направите, каквото аз направих, може и да достигнете до обетованата си земя.
- Защо,тогава си тук, след като си се възвисил в небесата, друже? - попита го съвсем спокойно побелял старец с насълзени очи.
- Така и не стигнах до там, дядо. Не можах. Не можех да изкача стъпалата, знаейки,че толкова животи ще бъдат пропилени, ако не се върна, за да разкажа какво съм преживял. Помолих да бъда върнат тук. На определена цена, разбира се. Но тя е нищо в сравнение с това, което ще направя сега. - Джони се приближи към един от мегакомпютрите и отчетливо поздрави машината с "Добър ден". При появилият се въпрос, той избра опцията Не. Машината го помоли да изповяда греха си. Джони проговори с мъртвешки глас.
- Излъгах скъп за мен човек преди много години.
- Лъжа - Два долара, моля. - роботизираният глас не се възмути ни най-малко от това,че Джони бе натиснал бутона Не.
- Как два долара, бе?! Вие луди ли сте, аз плащам по десет за това! Какъв е този цирк?! - десетки недоволни викове последваха този, искащи обяснение за държанието на системата.
- Греховете излизат по-евтино, ако не искаш да си светец, драги съграждани. - отвърна им Джони. - Но нека продължим, моля ви! Имайте търпение. - погледът на лудия мъж стрелкаше всеки един от възропталите се, прехвърляше очи от едно лице на друго, а неговите, сякаш бяха изгубили цвят.
- Искате ли да изповядате още нещо? - машината продължаваше по процедура.
- Да. Казах истината за Апокалипс.
- Специална команда : Активирана. Цена - един човешки живот. Желаете ли да посочите име, господине?
- Джони Дарко.
- Джони Дарко, благодаря Ви. Моля, пригответе се за процедурата. Всички присъстващи да напуснат сградата. Изрична молба към всички : Напуснете сградата незабавно! - машината повиши тон едва доловимо, ала това бе достатъчно, за да вкара смут и паника в главите на всички грешници. След минута вътре нямаше никой, освен Джони. Той се изправи бавно и погледна право в монитора на Апокалипс.
- Искаш ли да полетиш преди края, Джони? - попита го със съвсем човешки глас роботът.
- Знаех си! Знаех си, че имаш пръст в това. - Джони се усмихна за първи път, откакто се бе появил днес.
- Е, искаш ли ? - попита го пак дълбокият глас.
- Искам. Но... нека са черни, моля те. И двамата знаем за къде съм.
- Само ти така си мислиш, момчето ми. Но както пожелаеш.
От гърба на мъжа израснаха две чисто черни крила, белязали с кървави следи мястото, където бяха пробили кожата на гърба му. Джони погледна нагоре и полетя. Засили се и проби прозореца на тавана на Чистилището. Секунда след това, всеки един компютър в сградата се самозапали. Стените, подът, таванът - всичко изгаряше в черно-червени пламъци. Джони погледна надолу, за да стане свидетел на краха на последния Нов световен ред. Всяка от новите църкви посрещна същата съдба. Останаха само старите храмове, които приютяваха малкото останали истински свещеници. Светът наблюдаваше как един идеал за перфектния живот изгаря пред очите му. Стомахът на хищника биваше прояден от милионите пожари надлъж и нашир. Фалшиви надежди и мечти биваха сривани в името на истинските такива. Наистина, никой не го осъзнаваше, все още, но Джони бе сторил това, което бе превърнало толкова ангели в демони. Бе се жертвал в името на човечеството. Човечество, което, може би, никога нямаше да оцени жертвата му. В един последен опит да спаси, това,за което милее, мъченикът на своята собствена идеология, бе предприел най-крайната мярка.
Тялото на Джони полетя още няколко метра към небето, след което се вцепени. Крилата пламнаха, изчезвайки в небитието, докато безжизненото му тяло падаше стремглаво към земята. Точно преди да се разбие с всичка сила в студения цимент, тленната обвивка на Джони изчезна. Изпари се също като крилата. Може би, отиде при тях. Никой не знае. Никога няма да забравя последната картина, която се запечата в очите му. Един нареден пъзел, летящ също толкова бързо към тротоара, където трябваше да лежи сега тялото му. Пъзелът се разби с невъобразима сила, под натиска на гравитацията. Всяко парченце започна да кърви леко, образувайки вадичка, която се стече в близката канавка. Облаците се отдръпнаха, за да дадат път на Слънцето , което огряваше хилядите невярващи погледи. Всички плачеха. Без изключение. Всички видяха през пречупена, потрошена дори, призма как истината излиза наяве. Побелелият дядо извади малкото банкноти, които имаше в джоба си и ги запали с вехтата си запалка. Много го последваха. Скоро всички. Една болница за изстрадали души, разположена не в Чукотка, а насред столицата на модерния нов свят.
Заваля. Небесата също плачеха. Всяко ново начало бе трудно. Но си заслужаваше да опитат.

-

А дали аз съм Джони? По-скоро не. Джони е това, което остана от мен, след като излязох от Мрак. Истината, обаче, е ,че аз никога не напуснах това място,тръгна си само той. Аз останах тук, да разказвам истории на вековните стени, неспособни да ми отвърнат дори с една думичка. Името ми не е тайна за никой, тръгнал по пътя към себеопознаването. Но и не обичам да го казвам на глас. Затова, за довиждане, ще ви оставя с един въпрос... Кой може да изправи това, което по природа е създадено криво?

Искрено ваш, Е.