вървях си сред мрака просторен
говорех с всички около мен
а всъщност нямаше никого
само един луд кретен

казвах му здрасти
казвах му и чао
носех тиранти
и пак бях уморен

с химикалка забита
с обувка разкъсана
и устна разбита
и мозък наръфан

стъпвах в локви
поливах се с кал
свидетел бе дробът ми
бях на уискито крал

и изгря няква дъга
изгря си през нощта
поръси ме с муза
открадна ми кръвта

подсвирнах си лудо
усмихнах се на глас
станало бе чудо
живеех на сън

и в съня си крачех
от дъгата смразен
храчех ли, храчех
просто един
луд
кретен.