Четка

  Лежах опиянен, докато четката рисуваше около мен. Гледах тавана със затворени очи,а тя редеше картина след картина върху безкрайното си платно. Рисуваше рубините по меча на Атила, бленуващ да властва над целия свят. Изписваше извивките на дима, излизащ от устата ми, насочил се стремглаво към небесата. Описваше пътя на всяко едно перо на гарваните, полетели дружно в търсене на убежище от атаките на разгневените лебеди. Имах усещането,че умее да пресъздава дори невидимите за окото трептения на всяка песен, която слушах. Боичка тук, боичка там - ето ти картината на един замаян човешки ум. Понякога драскаше, друг път нанасяше цветовете с грация и изящество, трети - просто хващаше акварела с ръце и го запращаше по посока на най-невероятните ѝ приумици. Рисуваше бузите на детето, цялото омазано в шоколад от закуската с палачинки. Рисуваше протегнатата бебешка ръка, усетила сигурността на майчината прегръдка. Рисуваше себе си, стройна и леко рошава, непоколебима в това, което върши. Рисуваше рома в бутилката ми, така че той никога да не свършва. Рисуваше намачканите чаршафи и лепкавия захарен памук. Рисуваше зарчета с неточен брой точки, служещи за игра, чийто правила никой не знаеше. Рисуваше цветя и реки, слели се в един хипнотизиращ поток от багри и емоции. Рисуваше потрошени огледала, оцветени в краските на нечия отчаяна кръв. Рисуваше горещото кафе в студена чаша, чакащо някой да опари езика си с него. Рисуваше всеки нов усмихнат ден, но не отдаваше по-малко чест на намусения залез. Рисуваше нощта повече от тези двамата, обаче. Отделяше внимание на всяка една уникална звезда , понякога дори си измисляше нови, нейни си. Рисуваше пухестите облаци и ръбестите скали, които омекотяват бурните вълни,целящи да се разбият в здравото тяло на някой вековен морски фар. Рисуваше сякаш няма да види утрешния изгрев, рисуваше божествено. Рисуваше необуваните пантофи и недоядените картофи. Рисуваше ангели, плетящи на една кука съдбата на редица поколения. Рисуваше и демони, местещи трескаво фигури по шахматна дъска, докато решават кой да отиде да купи вечеря. Рисуваше целия свят, но не само отвън, а и отвътре. Рисуваше тъгата на ожуленото коляно и усмивката при вида на сладолед, по чиято кофичка все още има скреж. Рисуваше банални романтични тривиалности, които на нейното платно изглеждаха като най-апокалиптичните събития в света, в онзи свят, където тривиалност не вирее. Рисуваше приказки, разказвани във времена, когато мечките са могли да говорят. Рисуваше непокътнати книги, забравени в прашен шкаф. Рисуваше и такива, чиито страници бяха прокъсани навсякъде, лежащи върху леглото на някой неспящ. Рисуваше всичкото в нищото и обратното, колкото и безплътно да звучи. Рисуваше сълзи по страните на овдовелия слон, рисуваше и безбройните зъби на доволното от поредната умна пакост шимпанзе. Рисуваше мрачните дълбини на човешкия ум, делящи едно платно с още по-тъмните ни пориви и терзания. Рисуваше страст, рисуваше омраза. Рисуваше черно в чернилката, както и бяло в най-искрящия лъч светлина. Рисуваше болната лудост на най-трезвия ум, тръгнал по пътя на грандоманията. Рисуваше безкрайното спокойствие, разразяващо се в селенията на едно побъркано до крайна степен съзнание. Рисуваше за удоволствие, но и по принуда. Рисуваше живота с остри, груби тонове, а смъртта с най-блестящи и топли.

Веднъж нарисува и мен.

С две перфектно оцветени в черно очи. Еднакви бяха, не се различаваха едно от друго, досущ като истински.

Жалко,че бях роден слепец и не можех да им се порадвам.