Когато нещо , което обичаш ,е болно - осъзнаваш колко ти пука за всички "здрави" дразнители.
Tip: You don`t give a damn broken fuck about them, because they could never make you smile like its childish laughter can !

Детство

Спомни си когато бил си дете
Спомни си и кажи –не съм ли прав
Животът много по-лесен бе
Светът блестеше през детския нрав.
Топка засмяно ритахме
Ожулвахме вечно колена
По улиците празни скитахме
Радостни бяха нашите сърца
Ала дойде ден- порастнаха
Тези невинни детски души
Миналото по лицето фраснаха
Егото им спомените съкруши
Възрастни забързани станаха
Работа,задължения,пари и коли
Сол сякаш сипеха в раната
На забравените детски мечти.
Ала ето, спряха се изведнъж
Усетили как годините отлетяха
Как свидни са им и слънце и дъжд
Как липсва им родната стряха..
Не е ли прекалено късно
За разкаяния ще попитате сега
Аз казвам – Не!
Нека извадим кашончето мръсно
И си спомним как били сме деца..

Гатанка

Плачем към светлината ,идвайки
Плачем като остаряваме
Ала не защото ни боли
А защото живота оценяваме.
От първите невинни сълзи
Че до последния смирен дъх
Всеки се бори да промълви
„Ето ,достигнах аз своя връх!”.
Не е ли всичко един мит
Съществува ли сладкия финал
Чуди се от векове робът свит
Чуди се и великият крал.
Загадка е нашето пътешествие
Пъзел е възвишената цел
Чаровна гатанка ,а не бедствие
Да узнаеш пътьом плах ли си..
Или смел ?
Представи си навръх планината
Докоснеш облаците с пръсти
Не биха ли омекнали краката
Гледайки подножията мръсни
Това върховно объркване
Довежда до тихия душевен вик
Изтезава ума ни онова човъркане
Кара ни да ценим всеки един миг

#$€§§§**X$@% ...

Нека се върна за малко към прозата... По-добре чрез нея описвам това, което мисля. днес няма да ви говоря за чувства.нито за емоции. поне доколкото ми е по силите. ще започна с фраза , любима на много хора : FUCK IT ! .. И днес се убедих какъв готин парадокс е живота. Харесва ми как хората ужким усещат едно ,а вършат друго. Това за мен .. е пълен булшит 0.о .По мое мнение каквото ти е на сърцето , трябва да е и на ума .. разминават ли се - следва избор. Изборите често се оказват разковничето за щастието ни.Е да,ама като не ги правим като хората ..какво става ? Радваме се на последствията. Днес ми стана ясно ,че пътя ми към Обетованата земя е запречен от стени .. от тонове терзания и съмнения. Погледах стените .. които наистина видях така явно от много време насам, седнах пред тях , извадих лист и взех да драскам. това , което четете е плод на почивката ми пред преградата на недоумението. Journey циклят в слушалките. будят някакви наченки на емоция , но .. нещо ми е празно. не че ми е чудно .. но е кофти.В следващия момент Баче Фил Колинс ми пее "Do you remember?" .. и кво да правя .. спомням си. Много неща ми изплуват в главата. И готини и скапани .. микс красив. В крайна сметка спомените са основа на много човешки мечти. Даряват надежда.. ала и продават билет към реалността. Защото нищо не е розово.. Никога не е било , няма и да бъде. Но това не значи,че не е приятно. Че не ни кара да се усмихваме.Осъзнайте го. Помага да не те боли толкоз като паднеш от облаците на заслепяващата радост. Стига толкова .. ще ви пост-на и няколко стиха .. и да напускам "работното" място за днес :).

Червена нощ

Бродя сам по улици празни
Обвива ме с прегръдка нощта
Шибано жужене ме дразни
Оспорва на мисълта ми мощта
Полудявам ли питам се
Фантазия или реалност?
Продължавам , лутам се
Разнищва ме нежна леталност
Отваря се земята безплътна
Ала стоя,не потъвам в нея
Отдолу гледа ме , мътна
Нашепва ми безропотно да се рея
Една кристална картина
Невинно привидение,може би
Образ, даващ ми причина
Да страдам,да крещя,да боли.
И отдавам се на това изкушение
Наречи ме луд?!
Ала по-добре огнено бдение,
Отколкото черен самотен студ!