Детство

Спомни си когато бил си дете
Спомни си и кажи –не съм ли прав
Животът много по-лесен бе
Светът блестеше през детския нрав.
Топка засмяно ритахме
Ожулвахме вечно колена
По улиците празни скитахме
Радостни бяха нашите сърца
Ала дойде ден- порастнаха
Тези невинни детски души
Миналото по лицето фраснаха
Егото им спомените съкруши
Възрастни забързани станаха
Работа,задължения,пари и коли
Сол сякаш сипеха в раната
На забравените детски мечти.
Ала ето, спряха се изведнъж
Усетили как годините отлетяха
Как свидни са им и слънце и дъжд
Как липсва им родната стряха..
Не е ли прекалено късно
За разкаяния ще попитате сега
Аз казвам – Не!
Нека извадим кашончето мръсно
И си спомним как били сме деца..