Гатанка

Плачем към светлината ,идвайки
Плачем като остаряваме
Ала не защото ни боли
А защото живота оценяваме.
От първите невинни сълзи
Че до последния смирен дъх
Всеки се бори да промълви
„Ето ,достигнах аз своя връх!”.
Не е ли всичко един мит
Съществува ли сладкия финал
Чуди се от векове робът свит
Чуди се и великият крал.
Загадка е нашето пътешествие
Пъзел е възвишената цел
Чаровна гатанка ,а не бедствие
Да узнаеш пътьом плах ли си..
Или смел ?
Представи си навръх планината
Докоснеш облаците с пръсти
Не биха ли омекнали краката
Гледайки подножията мръсни
Това върховно объркване
Довежда до тихия душевен вик
Изтезава ума ни онова човъркане
Кара ни да ценим всеки един миг