#$€§§§**X$@% ...

Нека се върна за малко към прозата... По-добре чрез нея описвам това, което мисля. днес няма да ви говоря за чувства.нито за емоции. поне доколкото ми е по силите. ще започна с фраза , любима на много хора : FUCK IT ! .. И днес се убедих какъв готин парадокс е живота. Харесва ми как хората ужким усещат едно ,а вършат друго. Това за мен .. е пълен булшит 0.о .По мое мнение каквото ти е на сърцето , трябва да е и на ума .. разминават ли се - следва избор. Изборите често се оказват разковничето за щастието ни.Е да,ама като не ги правим като хората ..какво става ? Радваме се на последствията. Днес ми стана ясно ,че пътя ми към Обетованата земя е запречен от стени .. от тонове терзания и съмнения. Погледах стените .. които наистина видях така явно от много време насам, седнах пред тях , извадих лист и взех да драскам. това , което четете е плод на почивката ми пред преградата на недоумението. Journey циклят в слушалките. будят някакви наченки на емоция , но .. нещо ми е празно. не че ми е чудно .. но е кофти.В следващия момент Баче Фил Колинс ми пее "Do you remember?" .. и кво да правя .. спомням си. Много неща ми изплуват в главата. И готини и скапани .. микс красив. В крайна сметка спомените са основа на много човешки мечти. Даряват надежда.. ала и продават билет към реалността. Защото нищо не е розово.. Никога не е било , няма и да бъде. Но това не значи,че не е приятно. Че не ни кара да се усмихваме.Осъзнайте го. Помага да не те боли толкоз като паднеш от облаците на заслепяващата радост. Стига толкова .. ще ви пост-на и няколко стиха .. и да напускам "работното" място за днес :).