Глупци?

Глупаво ли е Слънцето ,задето гони Луната? Глупак ли е този , който гони подминалия го автобус ? Глупав ли е играчът ,чакащ една-единствена карта на спасението ? Глупави ли са тези , които се доверяват на чути от приятелска уста думи ? Глупаци ли са тези, будещи се с усмивка сутрин ? Или тези, които си лягат усмихнати вечер ? Не. Общото между тях е вярата, ала не и глупостта. Вярата за един по-различен свят. Свят,огрян през деня ..и през нощта от една и съща - смесена светлина. Където автобусите спират при вида на галопиращия пътник. Където ривърът винаги носи желаното каре. Където приятелите са приятели. Където утринната усмивка е обоснована през целия ден... та чак до нощта , когато дойде време за сънища. Всякакви странни и необясними сънища, отражение на съзнанието ни. Понякога разкриват най-обикновени фантасмагории, понякога описват това , което най-силно желаем. И кое според вас е по-истинското ? В свят, като нашия мисля ,че първите са далеч по-уместни ... защото вторите си остават безвъзвратно в съня на спящия мечтател. Прави ли тази логика тези, не спещите , дарени с привилегията да стоят здраво стъпили на земята ? Без шанс да ги заболи при грубо събуждане? Само те могат да потвърдят. Аз ,например, се причислявам към тях що се отнася за периода на лунното греене .. но мога да наваксвам с Daydreeming
през деня. (точно така.. името на блога). Въпросът е ,че с изминаването на всеки един ден , времето което отделям за това намалява. И то с ускоряващи темпове. Разбирам от най-случайни ситуации колко наивен може да бъде всеки. Преди дни видях "силата" на не едно и две приятелства .. удари ме в стената. Сгромолясах се. Както и тя. Стената на вярата. Преди няколко минути видях колко думи съм напразно изписал сякаш. Ударих се отново. Този път в нищото .. защото стената вече е полусрутена. Следващият път ще падна , защото няма да има на какво да се опра ? Не . Падайки всеки от нас има избор. Да легне сломен ... или да полети , отърсил се от негативното. Предпочитам ли да сънувам как летя , отколкото да съм буден падайки? И в същото време .. избирам ли да падам в съня си, отколкото да летя на живо.Знам само ,че когато сънувам ... след падане все се намира кой да дойде да чуе последните ми думи. А представи си ме сега летейки в реалността ... ако крилата ми изгорят шансът за последни думи намалява. А дори и да го има .. кой би ги чул ? Ти ли ? Не ставай глупав(а). Не ме карай да добавям въпрос в началото на драсканицата...