WhoLovesHappyEndings?

Тя се събуди изведнъж. Скокна, погледна през прозореца ... валеше сняг. Добре, това значеше, че вече не сънува. Имаше, обаче, странното усещане, че нещо не е наред.Позвъни на най-горния номер от графа Набрани номера. Никакъв отговор. Звънна пак - без резултат. Опита се да си спомни съня. Ала всичко беше така мътно. Някаква тягостна емоция , странен пейзаж , гарвани , накацали по ... по едно дърво, което тя познаваше! Дъхът ѝ спря. Облече се набързо и си викна такси.
- Карай!
- Накъде ..?
- Острова!
- Окей ..
Колата пристигна за отрицателно време, давайки и късче надежда. Бягаше хаотично оглеждайки се за образа в съзнанието си. Всичко беше в сняг. Нямаше никой в този студ излязъл. Зърна в далечината, това, което очите и търсеха. Стигайки до там забави крачка. Падна на колене ... Вдигна телефон, стоящ до една безжизнена ръка. "Помни, че те обичам, анг.... "
- елче .. довърши полугласно тя. Една сълза капна на студения сняг, проправяйки си път до топлата земя. Сложи ръка на сърцето му. Усещаше как то още бие, сякаш. Искаше ѝ се да е така... Но не би. Не всяка приказка има своя щастлив край. Но всяка има своите красиви моменти. Момичето седна на една пейка ... с лице заровено в ръце и се замисли. Спомни си всичко, което някога я караше да се усмихне.
- Глупак... защо си отиде още сега?! - говореше му, сякаш можеше да я чуе.
Не получи отговор обаче. Нямаше да го чуе в близката вечност. Трябваше поне да позвъни на линейка.. Включи другия си телефон, защото на първия му падна батерията. Чу сигнал за ново съобщение.
- Оф, кой сега?! Два дни ми е изключен телефона и пак съобщения...
Докато четеше пръстите и затреперваха ... "Ела на нашето място. Нищо не искам. Просто да те видя .. да те прегърна ? "
Беше дошла ..ала с малко закъснение. Малко .. коствало и една вечност.