Дън

Късен следобед на един заспал ден. Или заспал следобед на един късен ден. Все тая. Дори писането ми се прозява. Може би има и такива дни , в които времето се движи с оборотите на уморен охлюв. Не ме разбирай погрешно .. обичам охлювите , само ги използвах за сравнение. Бавно, но сигурно вървят те по пътя си, достигайки с упоритост целите си. Хората са програмирани да мисля наопаки в сравнение с тези черупчести създания. Всеки търси бързия успех. Моменталното (маниакално) реализиране на идеите. Спринта към благоденствието, а не маратона. А дали в крайна сметка , пътят към желаното не е по-приятен от самото достигане на дестинацията ? Не се ли задоволява парадоксалният ни, "смахнат" , ум след изкачването на всяко едно стъпало нагоре към бленуваното ? И кое натежава повече .. хиляда малки удоволствия надграждащи едно друго или едно финално мега-удовлетворение ? Всеки ще каже сам за себе си ... Там е и интересното - не съм седнал да ви казвам кой какъв е точно в тази публикация. По-приятно е сами да го напишете (осъзнавайки го). Have fun thinking .. -...-