видях те вчера на снимка
малка, ухилена до уши
тупуркаше завеяно
прониза ме с очи.
била си бебе тогаз
засмяно и невинно
с бял пуловер
смеела си се с глас
а едно съм сигурен
запазила си и до днес
очите сини, искрени
оставят ме в потрес
зашеметен, умислен
гледам и се чудя
защо ден след ден
с този образ се будя
и скитам из мисли
из стари снимки
на хора непознати
и губя се безвъзвратно
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар