БезИме(Н)

Отвори душа и прибери тези спомени там,
затвори очи, почувствай невинния им плам,
необятни са селенията на любовта,
ала нищо няма по-силно от нея на света ?
може би е така, може би не,
може би най-истински сме ,когато останем насаме
и маските свалим, поставим на земята,
и голи-голенички останат ни сърцата...

Closer To The Edge

Can you imagine the world without the fighting .. all the pain .. the wars .. ? I can - I can see it clearly in front of my own eyes. I`ll jump in sea of happiness and explode as a bomb full of joy .. BOOM ! ... but No .. i feel like i need to sacrifice everything to accomplish that - even give up the sorrow ... can i live without it ? once again - No .. i think i need it so i can tell whats good and whats bad for me. for the world. for the universe .no capitals. if you give a promise to yourself .. better keep it. i promise you ... you WONT regret it. Capitals. goodbye now ... i need to run away :) .. see you in another life ^^

Монолог

Говоря - думите срещат стена. Пиша - буквите чезнат изтрити. Докосвам - пред мене въздуха сякаш полита. Излита нанякъде , незнайно къде , а дали ще се върне - загадка е . Черен е света . Бяло съзнанието . Сива надеждата. Времето остаря . Слънцето заспа. Снегът заплака. Мислите стават на прах. Емоциите бягат от своя крах. Ала ще избягат ли? Ще получат своя шанс ... дали ? Тонове и глас ще се слеят в едно. Да.. Красиво .. Красиво би било. Да прогледнем със затворени очи. Да вдигнем глава ,да събудим сърцето , което вековен сън сякаш спи ...

писна ми от нескопосана рима . уморен съм. усещам студ. полъх . наистина лек .. ала така пронизващ ветрец. какво ли ми носи ? пуска капка щастие в ръката ми .. ала аз не се усмихвам. уморен съм. студено ми е. странно е на фона на дебелия ми пуловер. забивам поглед в бюрото . 1 .. 2 .. 3 .. 4 .. 5 .. секунди .сепвам се.а в сферата стъклена вали сняг. ала не натрупва в нея .. а навън. множи се бялата застилка пред очите ми . а може би е просто илюзия ? не очаквам разбиране. просто събеседване. аз - тук .. вие - там . "няма го трепета красив ,младежки в мен" .. цветовете се сливат .. стяга ме сърцето .. а аз съм просто човек , нали ? .. дали ? или ?

Raging Donuts`

Now , my favorite topic - RAGE ! It`s inside me , beside me , all around me .I can feel how it sets me free of the anxiety and the greyness of the day. Anger bursts through my veins faster than a hungry kid eats chocolate. STOP ! you may say ? ... No , i don`t think so - i don`t want , i can`t , i`ll hate myself if I do. This pure energy makes me so resistant to negative effects. The raw river of emotions ignites everything that tries to break through my wall of indestructibility .This state is my relief . This is freedom ... so i shout : LET FREEDOM RING WITH A SHOTGUN BLAST !

The bleeding `

Въпреки ,че е навсякъде , че е "част от всичко" , че се проявява когато си пожелае , любовта , въпреки своята разпространеност си остава така странно и неописуемо чувство.Сякаш гонитба , препускаща между контрасните емоции - щастие и тъга.Състезание , което никога няма нечетен победител ... - или са двама , или нула.Има ли наистина гонещи и бягащи дори и тук ? .. сменят ли ролите си ? струва ли си тръпката от преследването ? а болката ? а радостта ? има ли граница ? няма ли момент , в който пред теб да светне светлина , ослепителна и неизвестна - проправяйки път на всичко красиво. " любовта е сляпа" - може би е точно от тази светлина. Много често обаче тази светлина живее със всеки един от нас . Просто трябва да намерим пътя до нея. Трябва да погледнeм нагоре и да усетим какво ни кара да се движим напред , да продължаваме. Нагоре , защото там витаят мечти и желания - така близки .. далечни .. просто думи.Бляновете никога не са едно от тези две понятия - напротив - комбинират ги ... чрез тях усещаме нещо далечно така близо до себе си.Въпросът е дали ни е достатъчно да живеем на гърба на мечтите или имаме силата да ги осъществим.Ако изберем "лесния" път на фантазиите не само рискуваме да превърнем съществуването си в една - рискуваме да почерним най - ценното , което ще ни е останало - сънищата - с изненадващи раздиращи викове. Пронизващи. Болезнени. Истински.Изпитвал съм го.Не фантазирам. Защо най - ценното ли ? Защото в реалност , която не ти предоставя това , за което бленуваш , е нормално да бягаш в сънищата за да го постигнеш.Не ми се е случвало.Фантазирам,може би. Важното е ,че има ли я любовта има го и контраста - между щастието и тъгата ,между "слепец" и " виждащ" между сън и действителност , между страх и кураж . Смятам ,че това което написах е достатъчно засега ... - туп- "Ти гониш" .

No Title

Всичко е просто преход ... птичата песен .. повея на вятъра .. прилива и отлива ... слънцето ... чувството .. живота .Ще бъда кратък .. просто не го приемай за даденост .. Замисли се и го изживей както искаш .. няма Rewind .. ;)

One Lost Memory , One Found Fist

Не успя да мигне дори ,когато усети тежък ,плътен удар в гърдите.Почувства как нещо го сграбчва и изхвърля навън.Рев на животно раздра среднощната тишина...
"Ти беше прокълнат ... време е да се погрижим присъдата ти да бъде изпълнена."- глас с равен тон говореше така,сякаш го кани да поиграят партия шах.Героят ни настръхна ... не от страх ... а от недоумение.Кой беше този непознат , какво искаше от него ..какво смяташе да му причини .. и най-важното - как самият той не успяваше да си даде отговор на всички тези въпроси.Усети как кръвта се стича в главата му -мозъкът му сякаш блокира.А спътничката му така и не се бе събудила..
"Грийв , внимавай с него - не ти поставям граници - просто ни трябва жив."
"Добре,Господарю!" - изломоти едва разбрано създанието.
На лунната светлина можеше да се различи силуета на мъжко тяло - политащо във въздуха ... и срещащо земята с хруптящ звук.Имаше чувството ,че гръбнакът му няма да издържи.И в този момент.. в който лежеше омаламощен на земята в съзнанието му изникна размътен спомен.
"Беше слънчева майска сутрин . Стоях на верандата на старата ни къща - нещо ,което се случваше рядко по това време от деня.Стоях и чаках единствения човек на света, който ме разбираше.Чаках го както всеки ден ,ала днес закъсняваше ... по принцип залягахме над книгите в мазето ми преди слънцето да е изгряло.
-
Слънцето залезе без дори да помръдна от стола си.Погледнах нагоре... нямаше луна .. само звезди.Нямах и най-малка представа къде можеше да бъде приятеля ми.Чувствах се изгубен... Сам... Празен ..."
Точно същото чувство го бе обзело и сега.Отникъде нямаше да дойде помощ .. отникъде не щеше да блесне надежда .Вадичка кръв се стече от устата му.За кой ли път му се случваше това.Ала този път болеше... болеше истински.чудовището , макар и глупаво,някак беше успяло да пробие през менталната му защита... странно ,нали ? - психически нашият герой успяваше да се запази физически цял.Ала не и този път .. споменът за онзи злощастен ден беше срутил всякаква самоувереност у него.и точно , когато беше на косъм от това да се предаде,в него се обади онзи глас-гласът ,който го бе тикал напред през всичките помии ,поднесени от живота.Умът му запрепуска , както бе свикнал да прави.Трябваше да се измъкне от тази ситуация.Намери сили да се изправи ,докато мъчителят му се беше обърнал с гръб ,търсейки храна.усети прилив на енергия .. затича са ...
Отново зверският рев !Дори и огромен , звярът беше подвижен .С едно рязко обръщане смачка опита на героя за контра-атака.Юмрукът му срещна с такава сила челюстта на потърпевшия ,че звукът отекна в далечината...
Замъглен поглед , болка навсякъде , объркани мисли ... дали не бе настъпил краха на една безсмъртна идея ... ?

-To Be Continued-

Eternal Flame Runs Through My Veins

Студените му черни очи срещнаха топлите кафяви ,стоящи на десетина метра от него.Пристъпи без да тръпне и косъм по тялото му.Спря на един дъх разстояние от втрещената си "убийца" ... Тя премигна.
"Дръпна спусъка.. просто така ? " - попита с глас .. мъртвешки хладен , така спокоен ...
"Не си мисли,че ми беше лесно ... "
"Глупости!" - нямаше и нотка гняв в думите му ,ала въздействието им бе мигновено ... тя се свлече в краката му.Той отстъпи назад ... неприязънта в погледа му сякаш пробиваше дупка в тялото й.Облак скри луната ,връщайки почти непрогледния мрак.Само два чифта блестящи очи светеха в нощта.
"Нека ти разкажа история ... история за двама неразделни приятели .двама,вглъбени в собствен свят ... погълнати от мистичното .. търсещи неизвестното..."- започна с твърд,равен глас разказа си.
"Бяхме така запалени по това да бъдем различни,да постигнем нещо ,за което никой друг не би мечтал дори.прекарвахме с дни затворени в мазето ми.четяхме безброй книги.водехме си записки.от време на време си хвърляхме по някой безмълвен поглед .. и пак се връщахме към заниманието си.разбирахме се без думи.бяхме преминали на съвсем друго ниво на общуване.бяхме щастливи с живота ,който имахме." - в разказа му нямаше и капка живописност.говореше с кратки ,отсечени изречения - без да издава каквато и да е емоция.
"времето летеше , а ние сякаш се приближавахме до бляна си с всяка изминала секунда.това,което не знаехме бе ,че ... постигането на тази мечта щеше да бъде само началото на едно безкрайно пътуване-пътуване ,което почерни душата и на двама ни."-тук строполилата се жена усети едва доловимата печална усмивка на лицето му ... той страдаше вътрешно.
"Метаморфоза" ... замълча ,отправяйки поглед в неизвестното.
-
Дъждът се изля така ,сякаш всичкия гняв на света бе придобил материална форма.Гръм отекна ,карайки немощната слушателка да запуши ушите си.Сякаш стояха на върха на света ... без дори следа от пътечка ,която да води надолу .. към спасението.Спасение ... дума , която в живота на нашия герой имаше толкова много значения...
"Трябва да намерим подслон ... няма да издържиш още дълго ,ако бурята се усили." - не беше загрижен за живота ѝ , по-скоро имаше странното усещане ,че ще има нужда от нея през пътуването си.Помогна и да се изправи и двамата закрачиха напред в неизвестното.
"Имам фенер .. чакай .. " - продума за първи път от доста време тя.
"Нямам време" - беше ответния отговор.Засили се и с всичка сила блъсна нищото.Постоя втренчен за секунда...
Оказа се,че това "нищо" всъщност е разбита вече врата .. Влезе в подобие на барака - от книгите си знаеше ,че според формата и може да я опише като древно убежище на ,така наречените , друиди.Извади мокра кутийка кибрит.
"Не ставай смешен" - каза недоверчиво спътничката му.
"Само ако обещаеш,че няма да се смееш ... "- отвърна той палейки огън с едно рязко движение.Клечката изглеждаше съвсем обикновена ,ала ... пламъкът ѝ така и не угасваше.Освети стената и потъна в мисли.Цялата беше изписана с неясни символи,които обаче, явно,значеха нещо за него.Повдигна десния крайчец на горната си устна.Погледът му се разриши прочитайки и последния ред...
"Изправен пред съдбовен избор ,това което ще определи участта ти ще бъде не друго ,а твоята вяра.Единствено и само Тя"-изрече думите наум.Погледна сгушилата се в ъгъла непозната.Затворила очи ,тя вече спеше.Реши да последва примера ѝ и да опита да възстанови част от енергията си.Седна , застопорявайки клечката кибрит ,така че да осветява почти цялата стая.Затвори очи.
...
Размазани образи се гонеха в съзнанието му ,опитвайки се да създадат дори жалко подобие на сън.Но не се получаваше.Сякаш пред всеки един от тях имаше стена ,в която мощно се удряха,обричайки желанието на героя да разбере какво искат да му кажат.
-
Трепна.Пламъкът угасна.Нещо не беше наред...


-To Be Continued-

A Walk Through The Woods Of A Sick Mind

Вървеше из гората без да спира.дишаше равномерно и премерено.мракът ,образуван от короните на дърветата му служеше като перфектното прикритие.но това , което искаше да скрие от хорските очи не беше неговата физическа страна.опитваше се да запази в тайна своята душевност.обърканият му ,и в същото време, така подреден ум препускаше с километри пред действията му.хиляди мисли минаваха през главата му като светкавица ,прорязала дъждовното небе.ето,че заваля.не само в съзнанието му - усети капка по челото си - задаваше се буря.забърза крачка.трябваше да стигне до жадуваното място преди да е станало прекалено късно.препъна се за първи път.спря за секунда.усети несигурност.притеснение.глад.от много време не беше изпитвал , която и да е от тези емоции."само ако можех да върна времето назад ... да променя съдбата си ... да се отдам на човешкото ... да преглътна страха си ... да направя онази решителна крачка.. ".въздъхна едва чуто.продължи по пътя си.изглеждаше,все едно пътечката няма край .. лъкатушеше сред масивните стъбла ,покрити с мъх ,губейки се в безкрайността.в съзнанието му се надигаха като гореща лава мисли за нещо крайно ... неописуемо ... греховно ... ала така и не можеше да определи какво точно - вулканът още не беше изригнал .затвори за миг очи , застанал прав пред кръстопът в пътуването си - две идентично изглеждащи разклонения на пътеката стояха пред него.реши ,че не иска да избира никоя от тях .. запретна ръкави и пое през храстите по средата на неговата дилема.одра крак ... одра ръка ... струйка кръв текна от разранената му устна ... продължаваше обаче ... нещо вътре в него продължаваше да го бута напред .. към неизвестното ... към светлината ,може би ? излезе от капана на горските растения... изправи снага ... погледна напред - все същия непрогледен мрак.затича се ... чувстваше ,че няма как да спре.просто го правеше ... стотици текстове на песни избухваха в хаотичен ред в главата му.прилив на енергия ... на адреналин ... на желание ...
"СПРИ!" ... предупреди го съзнанието му .. изведнъж стоеше на ръба на бездна .. простираща се отвъд осветената от луна земя.за миг помисли ,че сънува ... после отново усети този лек ветрец ... както там .. на терасата .разпери ръце ... пламък в очите ... огън в душата ... дяволита усмивка ... пристъпи напред .. знаеше си ,че всичко е плод на въображението му ... знаеше ,че ще усети твърда повърхност под крака си ...
Най-накрая беше успял да победи в играта със собственото си съзнание .ала това съвсем не беше края на пътуването му.то тепърва придобиваше облик ...когато погледна надолу осъзна ,че стъпва по наистина тесен мост ... сливащ се с черния цвят на всичко наоколо.ЖИВ СЪМ! ... кръвта закипя във вените му ... премина ,сякаш летейки ... така леко и неусетно .. от другата страна.

Замръзна ...погледът му се вледени ... настръхна ... дъхът му спря...
Изкрещя от пронизващата болка на прегръдката между плътта му и куршума !
...
Черна сълза капна от притвореното му око ... "Жалко,че не можеш да ме убиеш по този начин..." - каза той с неприкрита нотка на горчивина в гласа.
"Аз ... ти ... " - тя изпусна пистолета - " Как ? " - попита наивно ...
"Надявам се никога да не ти се наложи да разбереш ..."

-To Be Continued-

Arisen

Лек ветрец побутна кичура коса ,запречващ видимостта на окото му.Чу се крясък на птица,заблудено полетяла в нощта.Той не трепна дори.Стоеше като статуя на своята тераса ,излъчвайки някакво странно ... безразличие.Само по себе си то бе разбираемо , ала силата , с която действаше на всеки ,който го зърне го правеше явление , залужаващо си вниманието.Безразличие към света ... към хората и въздуха ... към облаците и вятъра.Единственото , което приковаваше интереса му бе луната.Опияняващата й светлина сякаш му вдъхваше сила , държейки го в плен - обречен .Мигна.Усети прилив на желание и енергия.Часовникът удари 12.След пъргав скок героят ни се изгуби в тъмнината на улицата.Единствено бързият ход на обувките му ми подсказваше къде е.Сви в дебрите на крайградската гора , минавайки през мост ,чиято възраст никой не знаеше.

-To Be Continued-
P.S. : Запалих ли интереса ви ?

InsoM(a)niac `

Минава 3 часа ... изслушвам си едно от любимите парчета на Machine Head за 10 път и размишлявам.Размишлявам ,защото ... lets face it - нямам голям избор от събеседници в този час.През ума ми хвърчат безброй мисли и все още не знае какво ще излезе от днешното ми драскане.. Но едно е сигурно - искам да пиша.Така,че нека видим какво ще се получи...

?!

"Щастлив съм , когато виждам щастие в другите" - красива лъжа относно смисъла на човешкия живот.Вярно е ,че ,без значение дали сме зле или добре ,при вида на радост срещу нас , една сдържана дори усмивка се появява на лицето ни, ала тя е просто прелюдия към това , което ще избухне в душата ни. Ничие щастие не може да промени факта ,че вътрешно в нас горят парче по парче частите на едно разбито благоденствие.Негативно - ще си кажете.Но така реално.Така истинско.Защото , колкото и силна да е една емоция, ако просто долавяме от аурата и без да я изпитваме ,тя никога не би ни афектирала така , както едно истинско чувство , намерило убежище в собственото ни сърце.Но стига съм писал за собсвтени и чужди емоции .. нека попиша малко за нещо отвъд обикновената емоция.Нека ви запозная с ... моментната загуба на разсъдъка , която живее във всеки един от нас.Стоиш ... Размишляваш ... Чуваш дишането си ... Слушаш музика,може би ... и в този поток на мисли .. нещо прищраква ! Една нотка раздразнение е достатъчна да те накара да избухнеш , превръщайки се в нещо непознато ,както за околните , така и за теб самия.Всеки има такова състояние - просто го показва по различен начин.Някой крещи , друг плаче , а трети се отцепва от всичко заобикалящо го , пренасяйки се в паралелен свят . Връщам се на темата за щастието ... затвори очи и си помисли - кога си изпитвал най-големия прилив на тази емоция ? с кого ? ... как ? - толкова много въпроси , целящи да дадат отговор на един единствен въпрос . Да ти помогнат да осъзнаеш към какво да се стремиш в този живот - кое да приемаш като важно и кое не .Да ти помогнат да проумееш какво те кара да се усмихваш и какво да плачеш .Да ти помогнат да придобиеш представа защо сърцето ти бие .. на моменти така бързо , а в други все едно е загубило воля за живот.Звуча сякаш искам да помогна на всеки един , който е сложил поглед върху тези букви , да открие себе си. Не е така.Опитвам да помогна на себе си.Да се разкрия пред самия мен и по този начин сам да изпадна в момента загуба на разсъдъка ... как ти ще приемеш това ми действие , не зависи от мен . съжалявам ,ако съм те подвел ...

P.S. имаш право да гледаш озадачено ... аз самият не се разбирам на моменти ... всичко е просто поток на мисли ... на моменти строен и целенасочен , на моменти блуждаещ някъде там - в неивестното . и в двата случая - боли като го изливам .. но ми помага . Помага ми да се освободя от товара на ежедневието - а в момента .. няма нищо по-ценно от това за мен.

if today was your last day ... ?

"ако днес беше последният ти ден .. ? " се пее в една песен. какво би направил ? би ли преосмислил всичките си желания .. и мечти.много от нас си казват "има време" що се отнася до бленуваните от тях достижения в живота.ала как да знаеш колко време ти остава след като още утре може да се случи нещо , което да обърка плановете ти?как може да си сигурен,че ще се пребориш за това , всичко да е перфектно и незабравимо.представи си ,че днес имаше последния шанс да промениш всичко ..или да отдадеш любовта си на любимото.какво щеше да направиш първо .. да се обадиш на близки и приятели ? да целунеш половинката си ? да изкачиш Еверест ? да стоиш цяла нощ навън ,броейки звезди ? или просто да изживееш като за последно един обикновен сив ден от ежедневието си ? което и да избереш , в него ще бъде скрита емоцията и усещането ,че няма да се повтори.щеше да бъде така по-силно .. и така по - искрено.импулсивно , пламенно , неповторимо! .. а ако умеехме да прекарваме така всеки един от дните си ? животът е твърде кратък за да чакаш перфектните обстоятелства ,че да започнеш да го живееш ... напротив - трябва да го обичаш и цениш .. защото всеки един нов ден не е просто даденост .. той е подарък.подарък ,чиято изненада определяш единствено Ти.ти трябва да си единовременно свой водач и стимул в живота.защото твоите действия определят не само твоето състояние.и по този начин се създава верига от хора , зависещи един от друг ... и ако всеки един от тях приеме ,че нещо е за последен път пред очите му ,то преживяванията им заедно биха били толкова по-силни и целенасочени. нямаше да има толкова караници и кавги ... мъка и жалост.но уви, това е трудно за постигане ... някак се уморих да опитвам да живея така ... да опитвам да накарам и другите да го правят ... да опитвам с писане да изразя всичко ... искат се действия за да може нещо желано да проработи .. затова няма да стоя със скръстени ръце ... ако четеш това знай - ще дойда ..и ще променя света ти .. обещавам ти .

Unholy Forge

чувствам как нещо в мен се пречупва ... обожавам когато всеки сякаш нарочно е забил ум и душа в собствената си гледна точка и допринася за това да оставам неразбран.егоизмът упрявалява света .кой каквото и да говори за идеи от типа - да помогнем на Земята , да спасим света , да бъдем единни - преди всичко го прави знаейки ,че той е част от този свят ..и съдбата му зависи от другите.това ,което малко осъзнават обаче е , че те самите са основен фактор в живота на някой.без да знаят ,че имат голямо влияние над настроения и състояния те си мачкат по своя утъпкан вече път на "сигурно" ежедневие. защото така няма как да бъдат наранени ... не са уязвими и се чувстват добре , в собствени води. всеки обича това. аз лично предпочитам да се чувствам себе си .. у дома си ,когато споделям време и емоции с хората .така навсякъде ,където отида ще имам усещането за комфорт .да , обаче не става така ... защото всеки нов външен фактор е заплаха за личното пространство на уплашените.така ,че в повечето случаи опитите ми завършват не само неуспешно ... а и безславно.
Switch Player To: Children Of Bodom - Hate Me! ... нещо ми кипва.целия настръхвам.писнало ми е от клишетата и разочарованията.искам да експлодирам - така казвах ,когато бях по-малък и ми се беше приискало да изчезна поне за минута от забързания свят на негативизма.сега , по-скоро , искам да пиша ... искам да си излея всичко чрез тези букви .. но не мога .. ако можех ,най - вероятно ,щяхте да четете несвързани символи и букви ... в някакъв хаотичен ред.усещам как тези дни нито глад,нито жажда ме мори ... хе .. ето ,че и рима направих . дали да не почна да пиша стихове ? -.- ...
Switch Player To: Cradle Of Filth - Nymphetamine ... понякога чувството за безсилие ме обзема и всичко , което искам да правя е да излея някъде всичко натрупано , което тая в себе си .. ала не мога. няма къде ... няма как .. обречени сме да живеем с нещата ,които вътрешно ни изяждат , защото без тях ... няма да я има тръпката .. нали така ? и слънцето се скри .. задуха вятър .. супер .. още една лятна буря .. нека идва ... все ми е едно ... нека опита да отмие неприязънта ми ... да премахне яростта ... да даде живот на нещо красиво."да бе , вярвай си ... " ...
Switch To: MACHINE HEAD - Clenching The Fists Of Dissent ... уморих се ... уморих се да опитвам да се самоизразя пишейки. уморих се да следвам живота ,очаквайки той сам да ми осигури нещата обещани ,когато съм бил дете. за всичко в земния ни път трябва да се борим . нищо не идва на готово ... а понякога, дори и постигнато с мъка ,нещо трае недостатъчно .. дори само за да усетим удовлетворението от него. SCREAM ! .. вътрешно ... мога да почувствам гневната революция в ума си ... за съжаление тази няма край .. няма споразумение ..и мирни преговори .... това е битката на мен .. с мен самия ... битка ,която ще продължи вечно ...

P.S. : \m/ !

За какво би ни била радостта от живота , ако нямаше с кой да я споделим ?

Обречен

"Хей,татко , виж ме !" ..В момента , в който извърна поглед да зърне малкия си син...сякаш светът се срути ... Мрак! ... Изведнъж всичко потъна в тъмнина .Нямаше вече слънце , нито глъчка , никакъв признак на живот.Сякаш всичко беше се изпарило за секунди.Изтерзаната душа на объркания човек чувстваше как бива обладана от страх.Неизвестността я прегръщаше.Даряваше я с усещане за несигурност и ... моментна загуба на разсъдъка.Изкрещя!Нищо ... не можеше да чуе дори собствения си глас.Представяше си себе си като изгубено сред песъчинките на времето камъче.Безвъзвратно отнесено от земния живот.Пренесено на място , изсмукващо всичко позитивно в хората .Място , където отчаянието тържествуваше.Място на вечно бродене , където единственото доближаващо се до ,така любимата му музика , е .. дрънченето на окови .Оковите на греховете и паденията на едно най - обикновено човешко същество.Колкото преживяло , толкова и изпуснало от смъртния си път.Спомени , емоции , чувства се сблъскваха в съзнанието му , избледнявайки ... отлитайки завинаги от притежателя им.Лек шепот изпълни подобието на въздух , увило се около своята дългоочаквана жертва."Давам ти право на едно последно желание ... Какво ще бъде ... ? " .Стъписан , уплашен , разкъсан - между желанието да живее достатъчно за да се измъкне и влечението към смъртта, която би го избавила от всичко това - той едва пророни : "Пусни ме ... Моля те... " .И ето , че пак лежеше на поляната.Малко момче подскачаше около него с усмивка на лицето .Говореше му , ала ... без успех.Баща му не можеше да го чуе.не можеше да долови дори най - слабия звук около себе си.Единственото ,което получи в отговор на думите си невръстния ум на детето беше един празен , блуждаещ поглед.Поглед , пресягащ се към желаното .Към скъпото.Към незаменимото.Но ето ,че и той угасна."Пуснах те" - пак се озова в царството на мрака."Тялото ти е свободно да се завърне към земното си съществуване.". Мъжът потрепна.. " Ала душата ти .. тя остава моя - с една едничка мисия - да се скита из селенията на нематериалното пространство на един нереален свят, докато не успее да намери покой в последния си дъх." ... "Но как , за Бога ?! , бих умрял след като физически съм жив ? " . "От векове се опитвам да отговоря на този въпрос ... ако не друго - то поне имам достатъчно компания , с която да го обсъждам .. нали така ? " .. "Ти ... ти .. Смъртта ли си ? " - попита наивно обречения. " Аз ли ? ... Аз съм всичко .. живота .. радостта ... тъгата .. смъртта .. зависи от теб ."."Ще го видя ли някога пак ? " .. поредния наивен въпрос ."Да." - поредния многозначен отговор. " Просто затвори очи..сега погледни към сърцето си .. аз мога да ти отнема всичко .. ала него не бих посмяла ... то ще е твоя портал към света , които някога си обичал .. пожелавам ти да успееш да го запазиш непокътнато ... в противен случай ще си просто камъче .. а защо да си такова , когато можеш да бъдеш ... песъчинка ? "

Гняв

През изминалите наскоро дни една определена мисъл ми се въртеше в главата : " няма за какво да пиша .. " - или по -точно не съм в настроение да пиша за каквото и да било.Няма определена причина .. просто така.Но ето че се появи нещо което да ми даде стимул да драсна някой и друг ред.Гневът.Това състояние на невъздържаност и адреналин.Чувството което те прояжда ,подтиквайки те да вършиш понякога неща които са непонятни за теб.Това състояние на духа , което сякаш е създадено да ни дава сила , с която да издържаме на някои външни влияния , правеща ни толкова уязвима пък за други такива.Фен съм на рока и метъла .. не го крия.И сега когато съм се оставил на мрачните лирики на по - големия бунтар от двамата чувствам прилив на емоции в себе си.С всеки един крясък .. с всяко едно раздиране на въздуха от китарата , с всеки следващ трак гневът в мен расте .Прегръщайки сърцето ми ми показва че всеки от нас си има както светла така и тъмна страна.искам да ударя нещо .. ала ръката ме боли .сами се досещате може би защо .. ако не - да речем че не за първи път ми идва да пиша за гнева.побиват ме тръпки.започвам да си припявам.усещам как в отражението на прозореца забелязвам въображаем пламък в очите си.прехапвам устни.искам да се пренеса някъде .. някъде където бих могъл да се успокоя .. чрез изливане на всичкия негативизъм , натрупал се в мен.някъде където нито звук .. нито движение ще ме разсейват.някъде където ще бъда единствено аз - сам насред собствените си мисли и чувства.дали съществува такова място .. се питам аз.трябва ли да изпитвам угризения че искам това от света ? да ме остави за момент намира и да ми позволи да се самовглъбя в собствените си терзания ... не зная .. но знам едно .. човечеството може да е намерило лек за множество болести и състояния ... но за отрязъка от време през които всеки един от нас губи собствения си облик и се превръща в разярено подобие на нещо по - чуждо за възприятията на този свят ... антидот няма ...

Различен

Случвало ли ти се е да стоиш ..сам самичък някъде .. без значение къде .. и да се чудиш защо светът е такъв .. защо ако не спадащ към критериите на другите си отхвърлен.защо ако слушаш различна от тяхната музика .. или се обличаш „странно” по техни думи .. – на нормалните , еднаквите – биваш считан за нещо по малко от тях .защо всеки трябва да се стреми да се харесва и прилича на заобикалящите го след като ... в тях ще вижда отражение не на една индивидуална душа .. а своето собствено изражение ..заедно с още десетки други . защо трябва всички да се превърнем в бездушевни дубликати след като можем да бъдем изящни изключения – изящни не като зашеметяващо красиви и обаятелни , .. изящни като такива притежаващи своя собствена харизма и личност .. уникална сама по себе си.как щеше да изглежда света ако всичко в него беше лика-прилика ? щяхме ли да се радваме на сладките и понякога забавни изключения на природата ? на клончето с форма на ръка .. ? на езерото , приличащо на небесен извор с извивките на русалка ? на камъчето изваяно от времето , придобило вид на сърчице .. ? щеше ли да ни прави впечатление как някое животно е различно от друго ? как едно кученце има черно петно около окото .. а друго – не ? как някоя котка ни гледа с воднистите си големи очи , докато друга примигва неможейки да ги отвори напълно .. ? как вълкът вие .. докато лъвът реве .. а делфинът сякаш пее ? щеше ли да ни се нрави как една снежинка кацнала върху лицето на любимия човек е с формата на шестоъгълник .. а друга – топяща се вече на земята е загубила очертанията си ?щеше ли намачканата опаковка от чипс да се различава от пълната такава .. щеше ли да ни напомня за моментите когато сме я изхрускали ? щеше ли да ни прави впечатление всеки един жест който правят за нас .. който остава в съзнанието ни и ни подтиква да го споделяме с другите за да споделят радостта ни .. или пък ни умолява да запазим за себе си защото е прекалено съкровен за да се сподели ? щяха ли женските извивки да правят вшечатление на мъжете .. ? щяха ли уменията на някой футболист да бъдат забелязвани като надхвърлящи очакванията ? щеше ли да има етническо неразбирателство между народите ? щеше ли Дядо Коледа да бъде затруднен при измислянето на подаръци за децата ? щеше ли сметаната да има същия си примамлив вкус .. ? щяха ли дъждът и слънцето да се съревновават в това кой да афектира настроението на хората ? щяха ли луната и звездите да служат за вдъхновение на едни и причина за тъга за други .. ? щях ли сега да пиша всичко това .. ? щеше ли Ти да го четеш ....?
НЕ ... защото в един свят в който различието е смятано за нещо низше , в който поразителната прилика към общоприетото е на почит .. никой не би се захванал да изброи всичко изписано дотук .. и никой не би му обърнал внимание .. защото единствено в свят несъвършен колкото нашия е възможно да съществуват идеи за съвършенство – така бленувано и в същия момент недостижимо .и защото само в свят като нашия някой би се опитал да намери обеснение за всичко непонятно .. и да опита да предаде разбиранията си на другите .. но не е ли това пак един вид уеднаквяване ? на виждания и възприятия .. ? или е просто зов ... зов към всички разумни същества да осъзнаят какво е важното за тях в живота .. и да се стремят към него .. да не го изоставят заради общественото мнение .. и когато го постигнат .. да се чувства горди от себе си .. и доволни от това че са се отказали да робуват на гросмайстора , управляващ всички тези еднотипни пешки които ги заобикалят ..
ами ти ... за какво мечтаеш ти .. ? и само не ми казвай – „ да бъда пешка” ...