Tilt

   Стояли си три гарвана в бара. Двама пиели бира, третият - уиски. От стария касетофон зад бара звучал лежерен рок. Умореният мечок барман миел чаши, докато неуморната сърна сервитьорка подскачала около него.
- Ей, Бил, ще може ли още едно? - нарушил мълчаливата идилия единият от гарваните.
- От същото? - отместил поглед от мивката мечокът.
- От същото.
- Заповядай. Добре,че сте вие тримата всяка вечер...това място взе да запустява. Всеки си стои по домовете, няма я веселбата от едно време. - въздъхна мечокът и продължи да търка халбите.
- Няма я, прав си, друже. - включи се вторият гарван.
- Наздраве! Не го мислете, важното е,че ние сме тук. - добави третият.
Всички отпиха големи глътки от питиетата си. Фил, Том и Исак бяха най-редовните клиенти на бара. Идваха тук всяка вечер след работа. Посещението във "Веселата бъчва" бе станало неразделна част от ежедневието им. Двама от тях ергени, а третият, разведен с едно дете, те намираха Бъчвата за място, достойно да се нарече дом. Бил им беше много добър приятел, а те самите бяха като братя помежду си. Понякога оставаха до след полунощ в бара, потънали в приказки за живота и весели шеги. Случвало се бе и да осъмват тук, без да се усетят.
- Хайде днес да разнообразим малко. - поде Фил.
- Какво имаш наум ? - включи се Том.
- Покер. - отвърна му Фил. - Откога не сме играли? Години, сигурно. Хайде, ще е забавно.
- Не знам... изморен съм.
- Е, изморен .. Я се съвземи, ето, ще включим и добрия,стар мечок, нали, Бил ?
- Имам си работа, Фил, не виждаш ли?
- Да... доста си зает, наистина. - засече го Исак. - Има доста посетители освен нас. Например на празната маса в ъгъла. Или празното сепаре до машината за пинбол.
Всички се засмяха в един глас.
- Е,добре, ако Том се съгласи, ще играя и аз.
- Ако черпиш едно за отскок, съм вътре.
- Ех, изнудвач. Добре, така да е. Хайде, да ви видя колко сте добри.
И четиримата изпиха чашите си на екс.
- Сърничка, затвори вратата, днес няма да работим повече. Ако си изморена, отивай да поспиш. Ние ще поиграем карти. - каза спокойно Бил.
- Добре, шефе. Наистина ще се прибирам, кога ще отворим утре?
- Като гледам накъде сме тръгнали... почини си утре, може да отворим чак вечерта. Ела към осем.
- Добре. Чао, момчета. Приятна игра!
- Чао, Сърничка. - отговориха гарваните едновременно.
- Е, какво ще залагаме? - каза нетърпеливо Фил. - Парите са нещо прекалено тривиално, нека е нещо друго.
- Дори и да искате, не можете да играете на пари срещу мен и мечока. - изсмя се Исак. - Имай уважение към по-старите.
- О, млъквай, старче. - усмихна се насреща му Том. - Ето една идея. Нека залагаме на отговори. Който спечели ръката пита, а всички, които са участвали и загубили - отговарят. Съгласни ли сте?
- Звучи ми добре. - включи се мечокът. - Исак?
- Съгласен съм. Раздавай.
Бил наля по още една чаша пиене на всички и извади изтъркано тесте карти от джоба на жилетката си. Раздаде по две карти на всеки и зачака.
- Вдигам с един въпрос. - каза уверено Фил.
- Плащам.
- Плащам.
- Аз също.
Бил отвори три карти на масата. Асо купа, дама купа и двойка пика. Чуха се четири паса. Раздаването продължи. Мечокът обърна четвърта карта. Двойка каро. Ставаше интересно.
- Вдигам с още един въпрос. - наруши мълчанието Фил.
- Аз се отказвам. - каза Том.
- Аз също. - присъедини се към него Бил.
- Аз ще платя. - продума с усмивка Исак. - Обръщай последната, Бил.
Барманът отвори и последната карта. Шестица купа.
- Ще залагаме ли, старче? - погледна го лукаво Фил.
- Ти ще кажеш. - върна му хладнокръвно Исак.
- Пасувам.
- Аз също тогава. Аз съм с флъш от купи. Дано не си блъфирал, момко, озадачи ме с тези залози.
- О, повярвай ми, не съм. - при тези думи по-младият обърна картите пред себе си. Две двойки.
- Каре двойки. Мисля,че е време за отговори, приятелю.
- Така е. Заслужи си ги. Давай.
- Ще започна лекичко. Защо винаги пиеш уиски, а не бира като нас?
- Навремето обожавах бирата, Фил. С годините, обаче, уискито взе превес. По-сладко ми е, вече.
- Добре. А сега, следващият. Ако можеше да избираш, би ли се върнал назад във времето ?
- Не бих. - отговори след кратко мълчание Исак. - Не съм горд от всичките си постъпки, но това, което съм днес е истинската ми личност. Не бих рискувал да я променя.
- Хубав отговор, старче. Не ти вярвам, но все пак се предполага,че си по-мъдрият. Мой ред е за раздавам, подай ми тестето, Бил.
Мечокът побутна картите към младока, а той от своя страна раздаде. В това раздаване, на последната карта останаха да се борят Бил и Том. След предпазливи залагания се стигна до победа за Том. Той трябваше да попита Бил цели три въпроса, след като победи поповете му с чифт аса.
- Бил, ти си толкова смирен, не знам дори какво да те попитам. Но ще се опитам. Откога познаваш Исак?
- От малко момче, израснали сме заедно. Още го помня как летеше над мен, докато гонех малки, изплашени дечица в гората.
- О, това беше добро. Радвам се,че го спомена. Изяждал ли си някога някое от тези деца?
- О, никога не бих. - засмя се старият мечок. - Просто ги плашех, за да ни оставят на спокойствие.
- Ще ти повярвам, но само заради добрата бира, с която ни черпиш. И последно... Кой от трима ни държи най-много на пиене?
- Тук няма спор, длъжен съм да отговоря с Исак. Не просто е най-възрастен и опитен, но и наистина умее да пие, момче.
- Ех, щом си казал, съгласявам се. Ти си барманът, все пак. Давайте да играем. Аз раздавам.
Всички отпиха наново от чашите си и потънали в играта.
Минаха десетки раздавания. Стотици въпроси бяха зададени. Бил разбра кой е любимият отбор на Фил. Исак научи защо Том обича толкова много да раздава карти. Всеки от тях сподели нещо за себе си с останалите. Забавляваха се. Времето минава неусетно. Чаша след чаша. Раздаване след раздаване. Въпрос след въпрос. Кукувицата в часовника извести идването на четвъртия час след полунощ.
- Кой раздава, някой следи ли? - попита хълцайки Фил.
- Аз. Видя ли,че не можеш да пиеш колкото мен. - засмя се Исак.
- Вярното си е вярно, братко. Ето, раздавай.
Най-възрастният от гарваните раздаде. След скучно начало разиграването стана интересно.
- Залагам двайсе въпроса! - извика изведнъж Том преди Исак да обърне последната карта на масата.
Засега, там се мъдреха две аса - купа и пика, една десетка пика и двойка спатия.
Бил и Фил хвърлиха картите си на мига. Исак се замисли.
- Плащам. - каза той след кратка пауза и сложи последната карта на масата. Вале пика.
- Имам фул хаус, момче. - обяви, показвайки картите си Исак. Аса с двойки. Какво държиш ти?
Без да продумва Том обърна с лице нагоре картите си. Дама и поп пики. Погледът на Исак замръзна върху тях. Добре осъзнавал,че стрейт флъша бие неговия фул хаус., той трябваше да приеме поражението си.
- Е, питай, приятелю. - усмихна се Исак. - Ще си говорим доста време, явно.
- Имам друго предложение. Съгласни ли са всички да ти задам един въпрос, а ти да ми отговориш с двадесет различни отговора на него?
- Не знам дали е възможно, Том.
- Мисля,че няма да ти е проблем, стига и другите да ми позволят.
Бил и Фил кимнаха. Играеше им се все пак,а двайсет въпроса предполагат голяма загуба на игрално време.
- Добре тогава. Какво те плени във Верума, когато се запозна с нея?
Останалите трима се спогледаха. Никой не очакваше такъв въпрос.
- Да не искаш да го докараш до тилт, момче? - намеси се Бил. - Какви са тези въпроси?
- Откъде пък идва това тилт? - тросна се Том. - Кой го е измислил?
- Не мога да ти кажа със сигурност, но едно знам. - подел мечокът. - Когато някой играе на старата машина в ъгъла, тази с топчето, и се изнерви, започва да я удря, бута и клати - е това е тилт. В покера тилт е състояние на нестабилна игра, водена не от здравата логика ,а от емоциите, най-често от тази, че си загубил прекалено много ръце. Във всички случаи, това води само до още по-големи загуби...
- Просто искам да знам. - каза гузно Том. - Не целя да го разконцентрирам.
- Няма проблем, Бил. - обади се Исак.
- Усмивката. Беше много искряща. - започна той.
- Погледът. Пронизваше ме.
- Думите ѝ. Провокираше ме да мисля.
- Контрастът. Сякаш бяхме от различни светове.
- Шегите ѝ. Смеех се на тях, вместо да се обиждам.
- Тя пък се смееше на моите.
- Удряше ме с много емоция, когато я изнервех.
- Спъваше ме невинно.
- Четеше повече от мен.
- Караше ме да пиша повече.
- Даваше ми дъвка, когато пиех много бира.
- Без да е властна, изпълнявах забраните ѝ.
- Е, не винаги.
- Винаги беше по-щастлива от мен.
- Беше искрена.
- Беше дете, макар и пораснало.
- Ценеше изкуството.
- Вдигаше се на пръсти, за да откъсне някое цвете.
- Никога не искаше нищо от мен.
- Но въпреки това, знаех,че съм готов да изпълня всяка нейна молба.

Всички мълчаха след като Исак отговори за двайсети път на въпроса. Фил и Том бяха прекалено опиянени от алкохола, така или иначе, ала пак го гледаха с едно особено страхопочитание. Бил въздъхна.
- Мисля,че ни стига толкова покер за днес. - каза мечокът и щракна с пръсти. Двамата млади гарвани изчезнаха на мига. Сякаш се изпариха.
- Защо си го причиняваш, Исак? - попита го барманът. - Всяка вечер идваш тук, молиш ме да извикам двете ти по-млади същности и какво? Пиеш за трима, говориш за трима, да не говорим,че плащаш за трима. Чувстваш дори ..за трима. Не те ли натоварва?
- Виж, Бил, наистина оценявам,че използваш способностите си,за да услужиш на стария си приятел. И знам,че изглежда смахнато, ала така най-добре мога да говоря със себе си. Аз буквално го правя, когато ги призовеш. Разпитвам ги и те ме разпитват. Научавам какво съм чувствал наистина преди години, както и какво усещам сега. Търся пролуките, които съм изпуснал откакто бях на осемнайсет или двайсет и пет. Виж ме сега... на трийсет и пет, сам с малкия вкъщи, стоя и пия уиски, докато баба му го приспива. Какъв баща съм? Смахнат татко, който разговаря със самия себе си от миналото. Що за пример съм, Бил?

- А, кажи ми само едно, Исак. - подхвана загрижено Бил. - Защо я пусна да си отиде?
- Това беше първата ѝ и единствена молба.
- А съжаляваш ли?
- Всеки ден.
- И наистина ли не би върнал времето назад?
- О, моля те.Защо мислиш искам да ме срещаш с по-младите ми Аз всяка вечер?
- Така си и мислех. Разбирам... ето, това е от мен. - мечокът му подаде чаша уиски. - Наздраве за истинските неща в живота, друже!
- Наздраве, Бил! Поне ми спря покера преди да падна в жертва на тилта.